Един изстрел бе достатъчен. Слушалката се изплъзна от ръката му и падна на пода до ваната. Леандро наклони глава и дари Алисия с поглед, пропит с обич и копнеж. Ален облак се разнесе по водата, забулвайки тялото му. Застанала неподвижно, Алисия гледаше как кръвта му изтича с всеки удар на сърцето, докато зениците му се разшириха, а усмивката му замръзна в иронична гримаса.
– Ще те чакам – прошепна той. – Не се бави.
Миг по-късно тялото му полека се плъзна надолу и лицето на Леандро Монталво потъна с отворени очи в окървавената вода.
5
Алисия вдигна слушалката от пода и я опря до ухото си. Линията не беше свързана. Леандро не се беше обадил на никого. Тя извади шишенцето с хапчетата и сдъвка две, като ги прокара с глътка от скъпото бренди, което Леандро държеше в един малък шкаф във всекидневната. Преди да излезе от апартамента, Алисия почисти старателно оръжието на Ендая и го пусна на килима.
Пътят към сервизния коридор ѝ се видя безкраен. Два от асансьорите се качваха и тя реши да слезе по стълбите с цялата бързина, на която беше способна. Прекоси отново мрежата от коридори към кухненските помещения и стигна до последната отсечка, която водеше до изхода, като очакваше всеки миг да получи куршум в гърба и да умре като плъх в подземията на „Палас“, двореца на Аления принц. Когато се добра до улицата, мокър сняг погали лицето ѝ. Алисия се спря за миг, за да си поеме дъх, и тогава зърна шофьора, който я чакаше разтревожен до таксито на същото място, където я бе оставил. Щом я видя, Ернесто изтича при нея и без да каже дума, я хвана за ръката и я отведе до автомобила. Настани я на седалката на пасажера и сам побърза да седне зад волана.
В далечината вече свиреха сирени, когато моторът запали и таксито се понесе по улица „Сан Херонимо“. Преминавайки край главния вход на „Палас“, Ернесто преброи поне три черни коли, спрели пред портите на хотела, и неколцина мъже, които тичаха към вътрешността му, като разбутваха всички, озовали се на пътя им. Таксиметровият шофьор продължи спокойно, даде мигач и се включи в трафика, който се движеше надолу към „Реколетос“. Щом се скриха сред рояка от коли, автобуси и трамваи, които се влачеха в мъглата, шофьорът въздъхна с облекчение и чак тогава се осмели да погледне Алисия. Лицето ѝ бе обляно в сълзи, а устните ѝ трепереха.
– Благодаря, че ме изчакахте – рече тя.
– Добре ли сте?
Алисия не отговори.
– Отиваме ли си у дома? – попита Ернесто.
Жената поклати глава.
– Все още не. Остава ми една последна спирка...
6
Колата спря пред решетестата ограда. Ернесто изключи мотора и загледа силуета на Вила Мерседес, която се подаваше сред дърветата. Алисия също се взираше безмълвно в къщата. Постояха така една минута, попивайки тишината, обгърнала това място.
– Тук май няма никого – каза таксиметровият шофьор.
Алисия отвори вратата на колата.
– Да ви придружа ли? – попита Ернесто.
– Чакайте ме тук.
– Никъде няма да отида.
Тя слезе от таксито и се приближи до оградата. Преди да влезе, се обърна да погледне шофьора, който ѝ се усмихна немощно и ѝ помаха с ръка, примрял от страх. Алисия се провря през пръчките на оградата и закрачи през градината към къщата. Пътьом зърна влакчето сред дърветата. Прекоси градината със статуите. Чуваше се само звукът от стъпките ѝ по окапалите листа. За две минути мина през целия имот, без да забележи други признаци на живот освен море от черни паяци, които висяха от пашкули по клоните на дърветата и сновяха в краката ѝ.
Когато стигна до парадното стълбище и забеляза, че вратата на къщата е отворена, се спря. Огледа се наоколо и видя, че гаражите са празни. Вила Мерседес излъчваше обезпокоителна атмосфера на немара и разорение, сякаш всичките ѝ обитатели я бяха напуснали посред нощ, подгонени от някакво проклятие. Алисия се качи бавно по стълбището и влезе във вестибюла.
– Мерседес? – извика тя.
Ехото на гласа ѝ заглъхна сред пустите коридори и салони. От двете страни се виждаха мрачни проходи. Алисия отиде до портика на една просторна бална зала, в която вятърът бе навял опадала шума. Завесите се поклащаха от течението, а рояк насекоми, допълзели от градината, пъплеха по белите мраморни плочи.