Даниел поклати глава.
– Къде е онзи човек? Валс.
– Долу... – мъжът посочи една метална врата в края на кухнята.
– Дайте ми ключовете.
– Значи сте дошли да го убиете?
– Ключовете!
Старецът бръкна в джоба си и му подаде връзка ключове.
– Вие с тях ли сте? С полицията? Аз направих всичко, което ми наредиха, само не можах да го убия...
– Как се казвате?
– Мануел. Мануел Рекехо.
– Вървете си вкъщи, Мануел.
– Нямам къща... Живея в един сайвант ей там отзад, в гората.
– Махайте се оттук.
Старецът кимна. Изправи се с мъка и се хвана за масата, за да се задържи на крака.
– Не исках да ви нараня – увери го Даниел. – Взех ви за друг човек.
Избягвайки погледа му, Мануел се потътри към изхода.
– Ще му направите услуга – рече.
5
Зад металната врата имаше едно помещение с няколко етажерки с консервни кутии. На стената в дъното личеше отвор, зад който се виждаше изсечен в камъка тунел, спускащ се стръмно надолу. Даниел надникна в него и веднага го връхлетя остра смрад, която се издигаше от подземието. Животинска смрад на изпражнения, кръв и страх. Той покри лицето си с ръка и се вслуша в сенките. Забеляза окачен на стената фенер, запали го и насочи снопа светлина към тунела. Едно изсечено в скалата стълбище чезнеше в кладенец от мрак.
Даниел заслиза бавно. От стените се просмукваше влага и подът беше хлъзгав. Прецени, че се е спуснал на десетина метра, когато зърна края на стълбата. Там тунелът се разширяваше и образуваше кухина с размера на стая. Зловонието беше толкова силно, че замъгляваше сетивата. Изследвайки мрака с лъча на фенера, Даниел видя решетки, които разделяха на две половини издълбаното в скалата помещение. Изпаднал в недоумение, той зашари с лъча из килията. Тя му се стори празна. Едва когато чу мъчително дишане и забеляза как от сенчестия ъгъл изникна изпосталял като скелет силует, който закрета към светлината, разбра, че се е излъгал. Имаше нещо там, нещо, което му бе трудно да определи като човек.
Изтерзани от мрака очи, очи, които сякаш не виждаха и бяха забулени от белезникава ципа. Тези очи го търсеха. Силуетът – куп дрипи върху торба кокали, покрита със засъхнала кръв, мръсотия и урина – се хвана за решетките и се опита да се изправи. Имаше само една ръка. На мястото, където трябваше да е другата, бе останал гноясал чукан, изгорен с огън. Съществото се прилепи до решетките, като че ли искаше да подуши Даниел. Изведнъж то се усмихна и той разбра, че бе видяло пистолета в ръката му.
Даниел изпробва поред ключовете, докато намери онзи, който пасваше на ключалката. Отвори килията. Съществото го гледаше с очакване. Той разпозна в него бледо отражение на човека, когото се бе научил да мрази през последните години. Нищо не бе останало от царствения му облик, от горделивото държане и надменната осанка. Някой му бе изтръгнал всичко, което може да се изтръгне от едно човешко същество, оставяйки само мрак и забрава. Даниел вдигна оръжието и се прицели в лицето му. Валс се разсмя от радост.
– Ти си убил майка ми.
Валс закима и прегърна коленете си. Потърси оръжието с единствената си ръка и го опря в челото си.
– Моля ви, моля ви – захлипа той.
Даниел запъна спусъка. Валс затвори очи и притисна силно лицето си към дулото.
– Погледни ме, кучи сине.
Валс отвори очи.
– Кажи ми защо!
Валс се усмихна неразбиращо. Беше изгубил част от зъбите си и венците му кървяха. Даниел извърна лице и усети, че му се гади. Затвори очи и извика в съзнанието си образа на сина си Жулиан, заспал в стаята си. Отдръпна пистолета и отвори барабана. Пусна куршумите на плувналия в локви под и блъсна Валс встрани.
Онзи го изгледа – най-напред с объркване, а после с паника, и започна да събира куршумите един по един, за да му ги подаде с трепереща ръка. Даниел запрати оръжието в дъното на килията и сграбчи Валс за врата. В очите му проблесна надежда. Даниел го измъкна от килията и го задърпа нагоре по стълбите. Когато стигна до кухнята, отвори вратата с ритници и излезе навън, без да пусне дори за миг Валс, който се клатушкаше зад него. Не го погледна и не му каза нищо. Само го извлачи по градинските пътеки чак до металната порта. Щом се озоваха там, намери ключа във връзката, която му бе дал пазачът, и я отвори.
Ужасèн, Валс бе започнал да стене. Даниел го изблъска на улицата. Онзи падна на земята и той отново го хвана за ръката и го накара да се изправи. Валс направи няколко крачки и се спря. Даниел с ритник го принуди да продължи. Избута го до площада, където чакаше първият син трамвай. Вече се развиделяваше и по небето бе плъзнала червеникава паяжина, която се простираше над Барселона и възпламеняваше морето в далечината. Валс умолително падна на колене пред Даниел.