– Да, но вместо във вълк се преобразявате в свиня. Сдържайте се малко, че тук живеят деца, които още не са взели първо причастие.
Щом Фермин се подчинеше на зова на първобитния мъжкар, който носеше в себе си, след това винаги го налягаше свиреп глад. Той си приготви омлет с четири яйца, шунка и сирене, и го омете с половин хляб и малка бутилчица шампанско. Доволен, поля всичко с чашка бренди и се зае да навлича необходимото облекло, за да посрещне един ден, който обещаваше да е проблемен.
– Може ли да знам защо си се облякъл като водолаз? – попита Бернарда от прага на кухнята.
– От предвидливост. Всъщност това е едно старо пардесю, подплатено с броеве на „ABC“98, които не пропускат дори светена вода. Сигурно им слагат нещо в мастилото. Задава се як дъжд.
– Днес, на Сан Жорди99?
– Неведоми са пътищата Господни, но обикновено ти късат нервите при всеки удобен случай – заяви Фермин.
– Фермин, в тази къща не се богохулства.
– Извинявай, любов моя. Ей сега ще си взема хапчето против агностицизъм и ще се оправя.
Той не лъжеше. Още преди дни се бе появила прогноза за несметни бедствия с библейски размах, които трябваше да връхлетят Барселона, града на книгите и розите, точно на най-красивия му празник. Всички експерти бяха единодушни: Националната метеорологична служба, „Радио Барселона“, „Ла Вангуардия“ и Гражданската гвардия. Последната капка преди пословичния потоп бе добавена от гадателката Мадам Карманьола, прочута с две неща. Първото бе положението ѝ на едрогабаритна нимфетка, което прикриваше факта, че тя всъщност бе снажен господин от Корнеля на име Кукуфате Бротоли, възприел една грубовата женственост след дълга кариера на нотариус, установявайки, че призванието му е да се облича като лека жена и да върти задник в чувствен ритъм. Второто, с което врачката бе известна, бяха непогрешимите ѝ климатични прогнози. Като оставим настрана техническите подробности, всички бяха на едно мнение: този Сан Жорди обещаваше ужасно време.
– Ами тогава по-добре не изкарвай сергията на улицата – посъветва го Бернарда.
– И дума да не става! Ненапразно дон Мигел де Сервантес и колегата му, дон Уилям Шекспир, са се споминали на една и съща дата – 23 април. Ако двамата са гушнали букета с такава точност в един и същ ден, ние, книжарите, няма да се огънем пред трудностите и ще бъдем на висота. Днес ще излезем да обединим книгите с читателите, та ако ще генерал Еспартеро100 да ни бомбардира от крепостта Монжуик.
– Ще ми донесеш ли поне една роза?
– Ще ти донеса цяла количка от най-тучните и уханните, цветенце мое.
– Гледай да вземеш една и за госпожа Беа, че Даниелито е тежък случай и сигурно ще забрави в последния момент.
– От много години му сменям пелените, образно казано, та няма как да забравя такива стратегически подробности.
– И ми обещай, че няма да се измокриш.
– Ако се измокря, ще се върна още по-плодовит.
– Божичко, ще отидем в ада!
– Още една причина да пристигнем там добре обслужени.
След като обсипа с целувки, ласки и пощипвания по задника обожаваната си Бернарда, Фермин излезе на улицата, убеден, че в последния миг ще стане чудо и ще грейне слънце, излязло сякаш от картина на Соройя.
Пътьом задигна вестника на портиерката (така ѝ се падаше на тая клюкарка и фалангистка), в който намери потвърждение на последните прогнози. Очакваха се светкавици, гръмотевици, градушка с големина на захаросани кестени и ураганни ветрове; те щяха да отнесат поне един милион книги и рози, които в крайна сметка щяха да паднат в морето и да образуват остров Баратария101 там, където се губеше хоризонтът.
– Ще видим – закани се Фермин, подарявайки вестника на един подпийнал нещастник, който дремеше на стол до бар „Каналетас“.
Фермин не беше единственият, който споделяше това настроение. Барселонецът е създание, което не пропуска никоя възможност да противоречи на класически дадености като метеорологичната карта или аристотеловата логика. Въпреки че небето тази сутрин беше сиво-черно като гъба тръбенка, всички градски книжари бяха станали рано, готови да извадят щандовете си на улицата и да посрещнат, ако трябва, урагани и тайфуни. Като видя проявите на бойния дух по „Лас Рамблас“, Фермин почувства, че в този ден ще триумфират оптимистите.
– Това вече ми харесва. Ако ще да вали като из ведро, няма да помръднем оттук.
Не по-малобройни бяха и цветарите, въоръжени с море от червени рози. В девет часа улиците на Барселона бяха нагиздени за големия ден на книгите с надеждата, че мрачните предсказания няма да уплашат влюбените, читателите и всички отнесени люде, които се събираха точно на 23 април всяка година от 1930-а насам, за да честват най-добрия празник, по мнението на Фермин, в цялата известна вселена. А в девет часа и двайсет и четири минути, противно на всички очаквания, стана чудо.