Алисия.
Усети я по отсъствието ѝ, дори нямаше нужда да я види, и благослови небесата или който там бе разкарал облаците, че са му я върнали още веднъж. Може би Бернарда, въпреки всичко, имаше право и в този скапан свят нещата понякога завършваха така, както трябва да завършат.
Фермин взе пардесюто си и се наведе към Беа, която тъкмо продаваше събрани произведения на сър Артър Конан Дойл на един младеж със силни като телескоп очила.
– Хей, шефке, малчуганът е видял сметката на всичките ми муниции и кръвната ми захар е спаднала повече, отколкото след някоя реч на Пасионария102. И понеже всички тук, като изключим глупачката Мерседитас, сте свръхквалифицирани за днешната задача, ще отида да потърся някоя добра сладкарница, за да се снабдя с продоволствия и пътьом да купя роза на Бернарда.
– Поръчала съм да ми запазят рози в цветарницата на църквата – отвърна Беа.
– Ех, за всичко мислите вие...
Беа проследи с поглед неговата бързо отдалечаваща се фигура и сбърчи чело.
– Къде отива Фермин? – попита Даниел.
– Един Господ знае...
4
Завари я в края на кея, седнала върху един куфар. Пушеше под слънчевите лъчи и гледаше как екипажът товари сандъци и денкове в един крайцер, разпенил до бяло водите на пристанището. Фермин седна до нея. Известно време мълчаха, наслаждавайки се на компанията си без необходимост от думи.
– Голям куфар – рече най-сетне той. – А аз си мислех, че от всички жени вие ще да сте единствената, която умее да пътува с малко багаж.
– По-лесно е да загърбиш лоши спомени, отколкото хубави обувки.
– Е, аз пък имам само един чифт...
– Вие сте аскет.
– А кой ви събра багажа? Фернандито ли? Ама че разбойник, как се е научил да си държи езика зад зъбите!
– Накарах го да се закълне, че няма да каже нищо.
– И с какво го подкупихте? С френска целувка ли?
– Фернандито пази целувките си само за София, както и трябва да бъде. Връчих му ключовете от апартамента, за да живее там.
– Нека да запазим това сведение в тайна от господин Семпере, който е законен настойник на момичето.
– Добра идея.
Алисия го погледна. Фермин се изгуби в котешките ѝ очи, дълбоки и непроницаеми. Кладенци от мрак. Тя взе ръката му и я целуна.
– Къде се бяхте дянали? – попита той.
– Ходих насам-натам. Събирах две и две, връзвах това-онова.
– Около чия шия?
Алисия му отправи ледена усмивка.
– Имаше проблеми за разрешаване. Неща, които трябваше да оправя. Вършех си работата.
– Мислех, че сте се оттеглили.
– Исках просто да оставя работното си място чисто и разтребено – каза тя. – Не обичам да остават недовършени неща.
– А не мислехте ли да се сбогувате?
– Знаете, че не си падам по сбогуванията, Фермин.
– Щеше да е добре да ни известите, че сте жива и здрава.
– Нима сте се съмнявали в това?
– Имах моменти на слабост. От възрастта е. Човек започва да се плаши, щом види опасност. На това му викат трезвомислие.
– Смятах да ви изпратя картичка.
– Откъде?
– Още не съм решила.
– Струва ми се, че този крайцер не отива до Коста дел Сол.
– Не. Отива малко по-далече.
– Така си и мислех. Доста дълъг ми се вижда. Може ли да ви задам един въпрос?
– Стига да не е свързан с курса на кораба...
– В безопасност ли е семейство Семпере? Даниел, Беа, дядото, Жулиан?
– Сега вече да.
– И в какъв пъкъл трябваше да слезете, за да се уверите, че невинните могат да живеят в мир или поне в блажено неведение?
– Само в онзи, който бездруго ме очакваше, Фермин.
– Тези цигари миришат хубаво. Изглеждат скъпи. Естествено, на вас винаги са ви харесвали изисканите неща. Аз съм по-боен тип и гледам да пестя ресурсите.
– Искате ли една?
– Защо не? При липса на „Сугус“ трябва да залъжа звяра с нещо. Не съм пушил от военните години, когато правеха цигарите от фасове и препикани треволяци. От тогава до сега стоката сигурно се е подобрила.
Алисия запали една цигара и му я подаде. Фермин се полюбува на следата от червило по филтъра, преди да дръпне.
– Смятате ли да ми разкажете какво се случи всъщност?
– Наистина ли искате да знаете, Фермин?
– Страдам от манията да се интересувам от истината във всеки момент. Не знаете какъв горчив опит получава човек, колкото и да е добре да си живееш в заблуда.
– Историята е дълга, а не бива да си изпусна кораба.
– Навярно разполагаме с някакво време, за да избавите един клет глупак от неведението, преди да отплавате.