– Дойдох да търся един мъж – признах.
– Пък аз си мислех, че си падате по госпожици. Ех, как си личи, че Франко е умрял... Два дни без диктатор и вие, испанците, вече станахте бисексуални. Браво на вас! Трябва да се живее, че животът е кратък. Vive la difference!112
Това ми припомни, че съм пристигнал в Париж с конкретна цел, а не за да избягам от самия себе си. И тъй, на следващия ден се залових с издирването на Жулиан Каракс. Като начало обиколих всички книжарници по булевард „Сен Жермен“, разпитвайки за него. Помогна ми Паскал, с която в крайна сметка станахме добри приятели, макар че ми даде да разбера, че креватните ни отношения нямат бъдеще (очевидно аз бях trop doux113 за нейния вкус). Тя работеше като коректор в едно издателство и познаваше много хора от парижките литературни среди. Всеки петък ходеше на литературна вечер в едно кафене, посещавано от писатели, преводачи, издатели, книжари и цялата фауна и флора, която обитава джунглата на книгите. Публиката се сменяше всяка седмица, но се спазваше правилото да се пуши и пие прекалено, да се обсъждат разгорещено книги и идеи и да нападаш опонента си с такава ярост, сякаш животът ти зависи от това. Аз играех предимно ролята на слушател и се потапях в халюциногенния дим, докато се опитвах да плъзна ръка под полата на Паскал, която намираше този жест за недодялан, буржоазен и просташки.
На това място имах късмета да се запозная с някои от преводачите на Каракс, дошли в града за един преводачески симпозиум, който се провеждаше в Сорбоната. Една английска романистка на име Лусия Харгрийвс, израснала в Майорка и завърнала се в Лондон заради любовна история, ми каза, че отдавна не е чувала нищо за Каракс. Преводачът му на немски език, хер Петер Шварценбелд от Цюрих, който предпочиташе по-умерените ширини и се придвижваше из Париж със сгъваем велосипед, сподели с мен подозренията си, че Каракс се е отдал изключително на композирането на сонати за пиано и е приел друго име. Италианският му преводач, синьор Бруно Арпаяни, ми призна, че от години дочувал слухове, че скоро ще се появи нов негов роман, но не им вярвал. Накъсо, никой не знаеше нищо конкретно за местонахождението на Жулиан Каракс или за съдбата, която го бе сполетяла.
На една от тези литературни вечери се запознах случайно с един остроумен господин на име Франсоа Масперо, бивш книжар и издател, който понастоящем превеждаше романи с веща ръка. Масперо, някогашен ментор на Паскал след пристигането ѝ в Париж, се съгласи да ме покани на кафе в легендарното кафене „Ле дьо маго“, където му изложих идеята си в най-общи линии.
– Много амбициозен план, млади човече, и още по-заплетен, но...
Два дни по-късно срещнах мосю Масперо в квартала. Каза ми, че иска да ме запознае с една немска госпожица с железен нрав и светкавичен ум, която разделяла времето си между Париж и Берлин, говорела повече езици, отколкото аз бих могъл да назова, и се занимавала с разкриването на литературни загадки и чудеса, които впоследствие поверявала на различни европейски издателства. Казвала се Михи Щраусман.
– Може би тя знае нещо за Каракс...
Паскал, която ми призна, че искала след време да стане като фройлайн Щраусман, ме предупреди, че тя не била някое нежно цветенце и хич не си поплювала. Мосю Масперо събра и четирима ни на една маса в някакво кафене в квартал Льо Маре, недалече от дома, в който бе живял Виктор Юго.
– Фройлайн Щраусман е експерт по творчеството на Каракс – представи я той. – Изложете ѝ онова, което разказахте на мен.
Така и направих. Вместо отговор получих поглед, от който би се спихнало и най-майсторски приготвеното суфле.
– Вие идиот ли сте? – попита фройлайн Щраусман на безупречен испански.
– На практика – признах си аз.
След малко сърцето на валкирията се смекчи и тя призна, че е била твърде сурова с мен. Увери ме, че и тя като всички отдавна не била чувала нищо за Каракс, за нейно съжаление.
– Жулиан от много време не е писал – рече. – Не отговаря и на писма. Пожелавам ви успех с вашия план, но...
– Имате ли някакъв адрес, на който мога да му пиша?
Фройлайн Щраусман поклати глава.
– Пробвайте при Къриган и Количо. Там му изпращах писмата си и именно там му изгубих дирята преди години.