Алисия повдигна вежди и размени поглед с Леандро.
– По молба на приятелите ни от Министерството на вътрешните работи нашето звено излъчи един оперативен работник, който да помага в разследването, предприето от Генералния полицейски корпус, въпреки че официално не участвахме в това разследване и на практика не бяхме в течение на обстоятелствата – обясни Леандро.
Алисия прехапа устни. Погледът на началника ѝ даваше да се разбере, че редът на въпросите още не е дошъл.
– По причини, които още не сме изяснили, този оперативен работник прекъсна връзка с нас и от две седмици е в неизвестност – продължи Леандро. – Всичко това хвърля известна светлина върху мисията, за която Негово Превъзходителство бе така любезен да потърси нашето сътрудничество.
Леандро погледна директора и с жест подсказа, че му отстъпва думата. Хил де Партера се покашля и доби мрачно изражение.
– Това, което ще ви разкажа, е строго поверително и не бива да излиза оттук.
Алисия и Леандро кимнаха едновременно.
– Както вече загатна вашият началник, на 2 ноември 1956 г., по време на едно събитие, провеждано в негова чест в Центъра за изящни изкуства в Мадрид, срещу министър Валс бе извършен опит за покушение, и то явно не за пръв път. Случката не бе разгласена, защото така намериха за уместно и кабинетът, и самият министър Валс, който не искаше да тревожи семейството и сътрудниците си. Започналото тогава разследване е в ход и сега, но въпреки всички усилия на Генералния полицейски корпус и на едно специално звено на Гражданската гвардия, все още не са изяснени обстоятелствата около това и други подобни произшествия, които може да са се случили, преди полицията да бъде алармирана. Естествено, от онзи момент нататък мерките за сигурност и охраната на министъра бяха засилени и публичните му появи бяха отменени до ново нареждане.
– Какви резултати даде разследването през това време? – прекъсна го Алисия.
– Разследването се съсредоточи върху една серия от анонимни писма, които дон Маурисио бе получавал от известно време, без да им отдаде значение. Малко след осуетеното покушение министърът уведоми полицията за съществуването на тези писма със заплашителен характер, които бе получавал години наред. Първоначалното разследване установи, че те най-вероятно са били изпращани от някой си Себастиан Салгадо, крадец и убиец, който излежавал присъда в затвора Монжуик в Барселона допреди около две години. Както навярно знаете, министър Валс е бил директор на този изправителен център в началото на своята кариера в служба на режима, по-точно от 1939 до 1944 г.
– Защо министърът не е уведомил по-рано полицията за тези анонимни писма? – попита Алисия.
– Както казах, твърдеше, че отначало не им отдавал значение, макар да признаваше, че вероятно е трябвало да го стори. По едно време заяви, че посланията били толкова загадъчни, че не успял да разтълкува добре смисъла им.
– И какво е естеството на тези заплахи?
– Повечето са доста мъгляви. В писмата се казва, че „истината“ не може да се скрие, че наближава „часът на справедливостта“ за „децата на смъртта“ и че „той“, сиреч предполагаемият автор, очаква министъра „на входа на лабиринта“.
– Лабиринта?
– Както казах, посланията са загадъчни. Може да касаят нещо, известно само на Валс и на техния автор, макар че, по думите на министъра, и той не бил в състояние да ги разтълкува. Може пък да са дело на някой луд. Не бива да изключваме и тази възможност.
– Себастиан Салгадо бил ли е в затвора по времето, когато Валс е бил директор?
– Да. Проверихме досието на Салгадо. Влязъл е в затвора през 1939-а, малко след като дон Маурисио Валс е бил назначен на този пост. Министърът каза, че си го спомня смътно като конфликтна личност, което придава правдоподобност на нашата теория, че вероятно тъкмо той е изпращал писмата.
– Кога е излязъл на свобода?
– Преди малко повече от две години. Очевидно датите не съвпадат с осуетения атентат в Центъра за изящни изкуства или с предишните опити за покушение. Или Салгадо е имал съучастник извън затвора, или само са го използвали като примамка, за да скрият дирите си. В хода на разследването вторият вариант взе да изглежда все по-вероятен. Както ще научите от досието, което ще ви оставя, всички писма са били изпратени от пощенската станция на Пуебло Секо в Барселона, където се носи цялата кореспонденция на затворниците от Монжуик.
– По какво се разбира кои писма, изпратени от тази пощенска станция, идват от затвора и кои не?