– „Ариадна“ ли? – попита Варгас.
– Това е името на едно издателство, което е собственост на дон Маурисио – уточни секретарката.
– Тази подробност не фигурира в полицейските ви показания – обади се Алисия.
– Моля?
– Срещата, която самият дон Маурисио е записал в програмата си за въпросната сутрин. Не сте я споменали пред полицията. Мога ли да попитам защо?
Доня Мариана се усмихна с известна неприязън, сякаш намираше въпроса за банален.
– Тъй като срещата бездруго не се състоя, това ми се стори несъществено. Трябваше ли да съобщя за нея?
– Важното е, че го направихте сега – сърдечно заяви Варгас. – Невъзможно е човек да си спомни всички подробности, именно затова упорстваме толкова и злоупотребяваме с вашата любезност. Продължете, ако обичате, доня Мариана.
Секретарката на Валс реши, че оправданието е достатъчно, и продължи, като все така гледаше само Варгас и избягваше Алисия.
– Както казах, видя ми се странно, че министърът е решил да отсъства, без да ме уведоми предварително. Поговорих с прислужниците и научих, че господин министърът явно не бе спал в стаята си, а бе прекарал въпросната нощ в кабинета си.
– Вие тук ли нощувате, в главното жилище? – прекъсна я Алисия.
Доня Мариана доби обидено изражение и поклати глава със стиснати устни.
– Разбира се, че не.
– Извинете. Продължете, моля.
Секретарката на Валс изсумтя нетърпеливо.
– Малко по-късно, към девет часа, господин Ревуелта, началникът на охраната на дома, ми съобщи, че не му е известно Висенте Кармона и господин министърът да са планирали да ходят някъде нея сутрин; при всички случаи бе твърде необичайно, че са тръгнали сами, без друг ескорт. По моя молба господин Ревуелта поговори най-напред с персонала на министъра, а после се обърна и към Министерството на вътрешните работи. Никой не знаеше нищо за дон Маурисио, но ни казаха, че ще ни се обадят веднага щом го открият. Вероятно измина половин час, без да получим някакви новини. В този момент при мен дойде Мерседес, дъщерята на дон Маурисио. Тя плачеше и когато я попитах какво се е случило, каза, че баща ѝ е заминал и никога няма да се върне...
– Мерседес каза ли ви защо мисли така? – попита Варгас.
Доня Мариана само сви рамене.
– Какво направихте вие тогава?
– Обадих се в секретариата на министерството и поговорих най-напред с дон Хесус Морено, а после и с директора на полицията, господин Хил де Партера. Останалото вече го знаете.
– Именно тогава сте споменали анонимните писма, които министърът е получавал от известно време.
Доня Мариана помълча за миг.
– Точно така. Тази тема изскочи по време на разговора ми с господин Хил де Партера и неговия подчинен, Гарсия...
– Гарсия Новалес – допълни Варгас.
Секретарката кимна.
– Полицията, естествено, вече знаеше за съществуването на тези писма и от месеци имаше копия от тях. Стана така, че онази сутрин, докато преглеждах програмата на господин министъра, намерих в кабинета му папката, в която бе прибрал писмата.
– А вие знаехте ли, че ги е запазил? – попита Алисия.
Доня Мариана поклати глава.
– Мислех, че ги е унищожил, след като ги е показал на полицията във връзка с разследването на произшествието в Центъра за изящни изкуства. Видях обаче, че съм се заблуждавала и че дон Маурисио е преглеждал писмата. Затова ги споменах на вашите началници.
– Защо според вас дон Маурисио не е уведомил веднага полицията или силите за сигурност за съществуването на тези писма? – обади се отново Алисия.
Доня Мариана откъсна за миг очи от Варгас и спря хищния си поглед върху нея.
– Госпожице, трябва да разберете, че човек от ранга на дон Маурисио получава огромен обем кореспонденция. Твърде много хора и сдружения се обръщат към министъра и всеки ден се случва да изхвърлям чудновати или направо налудничави писма, които дори не стигат до погледа на дон Маурисио.
– Тези писма обаче не сте изхвърлили.
– Така е.
– Познавахте ли човека, който според полицията е най-вероятният им подател – Себастиан Салгадо?
– Не, разбира се, че не – тросна се секретарката.
– Но бяхте чували за него, нали? – настоя Алисия.
– Да. Спомнях си, че министърът бе издействал помилването му, а и впоследствие полицията го бе споменала във връзка с разследването на писмата.
– Естествено, но имате ли спомен дон Маурисио да е говорил за Салгадо преди тези събития? Може би преди години?