– Забранена е като стотици други. Какво можете да ми кажете за тази книга, за което не бих се досетила сама?
Вирхилио свали увеличителните очила и изпи половин бутилка сок на един дъх.
– Простете, развълнувах се – призна той. – Поне от двайсет години не съм виждал някоя от тези прелести...
Той се облегна назад в пробитото си кресло. Очите му блестяха и Алисия разбра, че е дошъл денят, предречен от Бермео Пумарес.
14
– Доколкото ми е известно – подхвана Вирхилио, – между 1931 и 1938 г. в Барселона са издадени осем книги от серията „Лабиринтът на духовете“. За автора им, Виктор Матаиш, не мога да ви дам много сведения. Зная, че е работил сегиз-тогиз като илюстратор на детски книги и е публикувал няколко романа под псевдоним в едно долнопробно, вече несъществуващо издателство на име „Баридо и Ескобиляс“. Носели се слухове, че е незаконен син на един барселонски индустриалец, забогатял в Америка, който се бил отрекъл от него и от майка му, навремето сравнително популярна актриса в театрите на „Паралело“. Матаиш се занимавал също и със сценография и правел каталози за един фабрикант на играчки от Игуалада. През 1931 г. излязла първата част от поредицата „Лабиринтът на духовете“, която била озаглавена „Ариадна и потопената катедрала“. Ако не греша, публикувало я издателство „Орбе“.
– Изразът „входът на лабиринта“ говори ли ви нещо?
Вирхилио наклони глава.
– Е, в този случай лабиринтът е градът.
– Барселона.
– Другата Барселона. Онази от книгите.
– Нещо като пъкъл.
– Каквото и да е.
– И какъв е входът?
Умислен, Вирхилио сви рамене.
– Един град има много входове. Не зная. Може ли да помисля?
Алисия кимна.
– А коя е тази Ариадна?
– Прочетете книгата. Заслужава си.
– Подскажете ми нещо все пак.
– Ариадна е дете, главно действащо лице във всичките романи от поредицата. Така се е казвала по-голямата дъщеря на Матаиш; предполага се, че е написал тези книги за нея. Героинята е отражение на дъщеря му. Матаиш отчасти е черпел вдъхновение от „Алиса в страната на чудесата“ и „Алиса в огледалния свят“ – любими книги на дъщеря му. Не намирате ли, че е интригуващо?
– Не виждате ли как треперя от вълнение?
– Когато се държите така, никой не може да ви изтърпи.
– Но вие ме търпите, Вирхилио, затова ви обичам толкова. Разкажете ми още нещо.
– Колко тежък е моят кръст! Ерген, без друга надежда освен „Кармила“18 на Льо Фану...
– Книгата, Вирхилио, да се върнем към книгата...
– Ами Ариадна всъщност е била неговата Алиса, но вместо Страна на чудесата Матаиш е измислил една пъклена Барселона на ужасите и кошмарите. С всяка следваща книга мястото на действието (което играе също толкова важна роля като Ариадна, ако не и повече) и чудатите персонажи, които тя среща в хода на приключенията си, стават все по-зловещи. В последния известен том, издаден в разгара на гражданската война и озаглавен „Ариадна и адските машини“, обсаденият град в крайна сметка бива завладян от вражеска армия; следва такава касапница, че пред нея падането на Константинопол изглежда като комедия на Лаурел и Харди.
– Казвате, че това е последният известен том?
– Някои смятат, че когато е изчезнал след войната, Матаиш тъкмо е довършвал деветата и последна част от серията. Всъщност преди години добре осведомените колекционери предлагаха солидна цена на всеки, който успее да набави този ръкопис, но той, доколкото зная, никога не е бил намерен.
– А как е изчезнал Матаиш?
Вирхилио сви рамене.
– Следвоенна Барселона – какво по-добро място да изчезнеш?
– А дали ще е възможно да се намерят още книги от серията?
Библиотекарят пресуши остатъка от сока си и бавно поклати глава.
– Според мен ще е много трудно. Преди десет или дванайсет години чух, че някой е открил две-три бройки на дъното на един сандък в мазето на книжарница „Сервантес“ в Севиля; за тях била платена много, много добра цена. Бих казал, че в наши дни единственият шанс да се намери нещо такова е или в антикварната книжарница на Коста във Вик19, или в Барселона. Може би при Густаво Барсело, а с много късмет и при Семпере, но не бих възлагал големи надежди.
– „Семпере и синове“?
Вирхилио я погледна изненадан.
– Познавате ли ги?
– Чувала съм за тях – отвърна Алисия.
– Аз бих опитал първо при Барсело, който най-често се занимава с уникати и има връзки със сериозни колекционери. Ако Коста има такава книга, Барсело ще знае това.
– А този господин Барсело дали ще е склонен да разговаря с мен?