Когато ѝ поднесоха пастата, Алисия лакомо изгълта половината и само след секунди почувства захарта в кръвта си. Извади от чантата си шишенцето, което Леандро ѝ бе дал при сбогуването им на гара Аточа, и го отвори. Взе едно хапче и го погледа няколко секунди върху дланта си, преди да го лапне. Нова пронизваща болка в хълбока сложи край на колебанията ѝ. Алисия изпи хапчето с голяма глътка кафе с мляко и дояде сладкиша, най-вече за да не ѝ е празен стомахът. Постоя там още половин час, като наблюдаваше преминаващите хора и чакаше лекарството да подейства. Щом усети, че болката се удавя в мътната вълнà от сънливост, която се разля по тялото ѝ, стана и плати сметката на касата.
Пред сладкарницата спря едно такси и му даде адреса си. Шофьорът беше словоохотлив и ѝ отправи дълъг монолог, в отговор на който тя само кимаше разсеяно. Докато наркотикът вледеняваше кръвта ѝ, светлините на града сякаш се разтваряха в едно водно покривало като акварелни петна върху платно. Звуците на трафика изглеждаха някак далечни.
– Добре ли сте? – попита шофьорът, когато спря пред входа на сградата на улица „Авиньон“.
Алисия кимна и му плати, без да чака ресто. Шофьорът, не съвсем убеден в доброто ѝ състояние, я изчака да пъхне ключа в ключалката. Алисия се молеше да не срещне Хесуса или някой съсед, жаден за разговори на площадката. Замаяна се закатери пипнешком по стълбите и след едно изкачване сред сенки, което ѝ се видя безкрайно, се добра до вратата на апартамента и като по чудо успя да отключи и да влезе.
Вътре взе отново шишенцето и извади още две хапчета с треперещи пръсти. Пусна чантата в краката си и отиде до кухненската маса. Бутилката бяло вино, подарена от Фернандито, още стоеше там. Алисия напълни чашата до ръба и като се подпря с една ръка на масата, глътна хапчетата и гаврътна съдържанието на един дъх, вдигайки нагоре празната чаша в чест на Леандро и неговото предупреждение „никога не ги вземай с алкохол“.
Заклатушка се по коридора, който водеше към спалнята, като захвърляше дрехите си пътьом. Без да си прави труда да пали лампата, се строполи в леглото. Едва успя да издърпа одеялото, за да се завие. Камбаните на катедралата отекнаха в далечината и Алисия, отмаляла, затвори очи.
10
В съня ѝ непознатият нямаше лице. Беше само един черен силует, отделил се сякаш от течните сенки, процеждащи се от тавана на стаята. Отначало на Алисия ѝ се стори, че го е видяла да я наблюдава, застанал неподвижно до леглото, но после осъзна, че е седнал на ръба на кревата и дърпа завивките ѝ. Стана ѝ студено. Непознатият бавно свали черните си ръкавици. Ледените му пръсти докоснаха голия ѝ корем и потърсиха белега, разпрострял се по десния ѝ хълбок. Ръцете му изследваха ръбовете на раната, после той допря устни до тялото ѝ. На Алисия ѝ се догади от топлия му език, галещ назъбения белег. Едва когато чу стъпки, отдалечаващи се по коридора, тя разбра, че не е сама в жилището.
Напипа в тъмното ключа на нощната лампичка и я запали. Закри очи, заслепена от светлината. Чу стъпки в трапезарията и шум от затваряща се врата. Отвори отново очи и видя голото си тяло, проснато в леглото. Чаршафите бяха струпани на пода. Алисия се надигна бавно, като се държеше за главата. Зави ѝ се свят и за миг ѝ се стори, че ще припадне.
– Хесуса? – извика тя с пресеклив глас.
Вдигна един чаршаф от пода и се уви с него. Успя да измине коридора слепешком, като се подпираше с ръце по стените. Дирята от дрехи, които бе захвърлила по коридора преди часове, бе изчезнала. Трапезарията тънеше в стоманен сумрак; синкавият зрак, процеждащ се през прозореца, загатваше очертанията на мебелите и етажерките. Алисия намери ключа на лампата, която висеше от тавана, и я запали. Очите ѝ полека привикнаха към светлината. Щом осъзна какво вижда, страхът проясни ума ѝ и сцената нахлу в зрителното ѝ поле така, сякаш дотогава бе гледала всичко през нефокусирана леща.
Дрехите ѝ бяха събрани върху масата в трапезарията. Червеното палто почиваше на един от столовете. Роклята бе сложена грижливо на масата и сгъната със сръчността на професионалист. Чорапите бяха внимателно прострени с ръба от едната страна. Долните дрехи, пригладени на масата, сякаш бяха приготвени за витрина на магазин за бельо. Алисия усети отново пристъп на гадене. Отиде до етажерката и взе Библията. Отвори я и извади оръжието, скрито в нея. При това движение кухата книга се изплъзна от ръцете ѝ и падна в краката ѝ. Алисия не направи опит да я вдигне. Запъна спусъка, държейки револвера с две ръце.