Едва тогава забеляза чантата си, която висеше на облегалката на един стол. Спомняше си, че на влизане я бе пуснала на пода. Отиде до нея. Беше затворена. Отвори я и почувства студ. Захвърли пак чантата, като се ругаеше сама. Книгата на Матаиш бе изчезнала.
Алисия прекара остатъка от нощта в полумрак, свита на кълбо в единия край на канапето, с оръжието в ръце и втренчен във вратата поглед, като се вслушваше в хилядите поскърцвания, които старата сграда издаваше, сякаш бе дрейфуващ кораб. Когато клепачите ѝ започнаха да натежават, навън се съмна. Тя стана и погледна отражението си в прозореца. Пурпурна мантия се стелеше по небето и очертаваше хоровод от сенки между покривите и кулите на града. Алисия надникна през прозореца и видя, че светлините на „Гран Кафе“ вече са нашарили уличния паваж. Барселона ѝ бе отпуснала само един ден отсрочка.
„Добре дошла отново у дома“ – каза си тя.
11
Варгас я чакаше в салона на „Гран Кафе“, като галеше една димяща чаша и репетираше помирителна усмивка, с която да я посрещне. Алисия го зърна още щом излезе от дома си – силуетът му се отразяваше двойно в прозорците на кафенето. Полицаят се бе настанил на същата маса, на която тя седеше предния ден. До него се виждаха останките от една явно обилна закуска, а също и два вестника. Алисия пресече улицата и пое дълбоко дъх, преди да отвори вратата на кафенето. Щом я видя, Варгас се изправи и ѝ махна нервно с ръка. Тя отвърна на поздрава му и се запъти към масата, показвайки с жест на Микел да ѝ сервира обичайната закуска. Келнерът кимна.
– Как беше пътуването ви? – попита Алисия.
– Дълго.
Варгас я изчака да седне, за да направи същото. Двамата известно време се гледаха безмълвно в очите. Той я наблюдаваше смутен, свъсил вежди.
– Какво? – попита тя.
– Очаквах ругатня или някакво посрещане, което да е пò във ваш стил – поде Варгас.
Алисия сви рамене.
– Ако бях малко по-глупав, почти бих казал, че се радвате да ме видите.
Тя се усмихна вяло.
– Не преувеличавайте.
– Плашите ме, Алисия. Случило ли се е нещо?
Микел се приближи предпазливо до масата, носейки препечените филийки на Алисия и нейното кафе с мляко. Тя му кимна и келнерът побърза да се оттегли дискретно зад бара. Алисия взе една филийка и я захапа неохотно. Варгас я гледаше с известна загриженост.
– И тъй? – попита най-сетне той нетърпеливо.
Алисия заразказва перипетиите си от предния ден и нощта. Докато я слушаше, Варгас доби мрачно изражение. Когато тя описа как е стояла до сутринта с револвер в ръка, очаквайки вратата на жилището да се отвори пак, той изруга под нос.
– Има нещо, което не разбирам. Казвате, че някакъв мъж е влязъл, докато сте спали, и е задигнал книгата.
– И кое точно не разбирате?
– Откъде знаете, че е бил мъж?
– Просто знам.
– Значи не сте били заспали.
– Бях под въздействието на лекарството. Вече ви казах.
– Коя част не ми разказахте?
– Онази, която не ви засяга.
– Той направи ли ви нещо?
– Не.
Варгас я гледаше недоверчиво.
– Докато ви чаках, вашият приятел Микел ми предложи едно мансардно жилище в тази сграда, което практически гледа към вашия апартамент. Ще му кажа да ми качи куфара горе и ще му платя за две седмици в аванс.
– Не е нужно да оставате тук, Варгас. Отидете в някой добър хотел. Леандро плаща.
– Или ще наема мансардата, или ще се настаня на вашето канапе. Избирайте.
Алисия въздъхна – нямаше настроение да подхваща нова битка.
– Не ми казахте, че имате оръжие – рече полицаят.
– Не сте ме питали.
– А умеете ли да си служите с него?
Тя го прониза с поглед.
– Пък аз си мислех, че си падате повече по шев и кройка – каза Варгас. – Ще ми направите ли услугата винаги да го носите със себе си? И вкъщи, и навън.
– Тъй вярно. Успяхте ли да научите нещо за Ломана?
– В министерството никой не обелва зъб. Останах с впечатлението, че не знаят нищо. В корпуса излизат с версията, която сигурно вече сте чули. Бил прехвърлен от неговото звено преди около година, за да помага по случая с анонимните писма до Валс. Разследвал самостоятелно. Трябвало да докладва на Хил де Партера. По някое време престанал да го прави. Просто изчезнал от полезрението. Каква история имате вие с него?