– Никаква.
Полицаят сбърчи чело.
– Да не би да мислите, че той е влязъл снощи в дома ви, за да ви открадне книгата и да направи разни неща, които не искате да ми разкажете?
– Вие казахте всичко.
Варгас я гледаше изкосо.
– Онова лекарство заради травмата ли го вземате?
– Не, вземам го ей така, за увеселение. На колко години сте, Варгас?
Той учудено повдигна вежди.
– Вероятно съм два пъти по-възрастен от вас, макар че предпочитам да не мисля за това. Защо питате?
– Нали няма да почнете да си въобразявате, че сте ми баща или нещо такова?
– Не си правете илюзии.
– Жалко – рече Алисия.
– Не се разнежвайте. Не ви подхожда.
– И Леандро така казва.
– Не ще да е без причина. А сега, ако сме приключили със сантименталната интерлюдия, защо не ми кажете какви са ни плановете за днес?
Алисия изпи остатъка от кафето си и даде знак на Микел да ѝ донесе още едно.
– Нали знаете, че освен от кафе и цигари, тялото се нуждае и от въглехидрати, белтъчини и прочие?
– Обещавам ви, че днес ще отидем да обядваме в „Каса Леополдо“ и вие ще черпите.
– Какво облекчение! А преди това?
– Преди това ще се видим с моя личен шпионин, добрия стар Ровира.
– Ровира ли?
Алисия му разказа накратко за срещата си с Ровира предния ден.
– В момента сигурно обикаля отвън и зъзне.
– Майната му – рече Варгас. – А след като запознаем вашия чирак с дневния ред?
– Мислех, че можем да посетим един адвокат. Фернандо Брианс.
Варгас кимна неохотно.
– Кой е той?
– Брианс представлява един колекционер, който от години изкупува всички бройки от романите на Виктор Матаиш.
– Значи продължавате да разнищвате историята с книгата. Не ме разбирайте криво, но не ви ли се струва разумно първо да видим какво ще ни разкажат в комисариата за колата, с която Валс е напуснал Мадрид? Давам ви го като пример за нещо, което наистина е свързано с разследвания от нас случай.
– Ще има време и за това.
– Извинете, Алисия, но нали все още се опитваме да открием министър Валс, докато има някакви шансове да е жив?
– Колата е загуба на време – отсъди тя.
– Моето или вашето?
– Валсовото. Но ако това ще ви успокои, съгласна съм. Вие печелите. Отиваме там, където искате.
– Благодаря.
12
Верен на обещанието си, Ровира чакаше на улицата и зъзнеше. Имаше вид на човек, проклинащ деня, в който се е родил, и всички последвали. Начинаещият шпионин сякаш се бе смалил с десет сантиметра в сравнение с предния ден. Скръбното му изражение загатваше за начална язва. Варгас го разпозна още преди Алисия да му го е посочила.
– Оня там ли е асът на интригите?
– Същият.
Ровира вдигна очи към тях, когато чу стъпките им. Щом зърна Варгас, преглътна на сухо и извади цигарите си с трепереща ръка. Алисия застана от едната му страна, а Варгас – от другата.
– Мислех, че ще дойдете сама – смотолеви Ровира.
– Какъв сте романтик, Ровира!
Той се изкиска нервно. Алисия измъкна цигарата от устата му и я захвърли надалече.
– Ама вижте... – запротестира мъжът.
Варгас се наведе леко към него и Ровира се сви още повече, ако това изобщо бе възможно.
– На госпожицата ще говориш само когато тя ти задава въпроси. Разбрано?
Другият кимна.
– Ровира, днес е щастливият ти ден – рече Алисия. – Няма да мръзнеш повече. Ще отидеш на кино. В „Капитол“ прожекциите започват в десет сутринта. Сега там дават едни филми с маймунката Чита27, които ще те очароват.
– Направо са за „Оскар“ – потвърди Варгас.
– Прощавайте, доня Алисия, но преди вашият колега да ми е счупил врата, бих ви помолил, ако нямате нищо против – и предварително ви благодаря за великодушието, – да ми помогнете мъничко. Не ви моля за много. Не ме карайте да ходя на кино. С радост бих отишъл, но ако ме пипнат началниците, ще ми окапе и малкото коса, която ми е останала. Позволете ми да ви следя. Съвсем отдалече. Ако искате, ще ми казвате предварително къде отивате – така почти няма да ви безпокоя. Уверявам ви, че няма и да ме видите. Но в края на деня трябва да докладвам къде сте били и какво сте правили, иначе ще се забъркам в страшна каша. Вие нямате представа що за хора са това. Нека да ви каже колегата ви...
Варгас наблюдаваше клетника с известна симпатия. Явно във всеки полицейски участък имаше по един такъв нещастник, когото всички използват за изтривалка и дори и чистачките не му цепят басма.
– Вие ще ми казвате за кои места да докладвам и за кои – не. Така всички печелим. На колене ви моля...