Автомобилът беше покрит с тънък брезент, който очертаваше контурите му. Флоренсио дръпна покривалото с веща ръка и го сгъна. Вече бе приготвил чифт силни лампи, прикрепени към триножници, които бе поставил от двете страни на колата. Когато ги свърза с удължител, висящ от осветителната мрежа, лампите излъчиха два снопа мощна жълтеникава светлина, която преобрази автомобила в скулптура от блестящ метал. Доволен от резултата от сценографията си, Флоренсио отвори четирите врати на возилото и отстъпи няколко крачки с почтителен поклон.
– Ето това е – заяви.
– Имате ли подръка експертизата? – попита Варгас.
Мъжът кимна.
– В кабинета ми е. Ей сега ще ви я донеса.
Пазачът се отдалечи с такава бързина, че сякаш не стъпваше по земята.
– Вие вижте мястото на пасажера – нареди Варгас на Алисия.
– Да, скъпи чичо.
Първото, което усети тя, беше миризмата. Вдигна поглед към Варгас, който кимна.
– Барут – отбеляза той.
Полицаят посочи тъмните петна от засъхнала кръв по седалката на пасажера.
– Тази кръв е твърде малко за рана от куршум – прецени Алисия. – Може би е била само драскотина...
Той бавно поклати глава.
– Изстрел вътре в колата би оставил изходна рана и куршумът би останал забит в каросерията, в седалките. Толкова малко кръв вероятно се дължи на друго нараняване, може би от хладно оръжие. Или от удар.
Варгас опипа ореола от малки дупчици по облегалката.
– Изгорено – промърмори. – Изстрелът е бил отвътре навън.
Алисия се отдръпна от седалката и потърси ръчката на прозореца. Когато я задейства, над ръба се подаде само назъбен гребен от стъклени късове. В долната част на прозореца личаха остатъци от стъклен прах.
– Виждате ли?
В продължение на няколко минути двамата мълчаливо огледаха колата от горе до долу. Местната полиция я бе претърсила добросъвестно и не бе оставила за тях нищо интересно, като изключим куп стари пътни карти в жабката и подвързан със спирала тефтер без корици. Алисия го прелисти.
– Има ли нещо? – попита Варгас.
– Празен е.
Флоренсио, който се бе завърнал дискретно, ги наблюдаваше от сумрака.
– Чиста е като сълза, нали? – рече той.
– Имаше ли нещо в колата, когато я докараха?
Пазачът им подаде експертизата.
– Дойде тук в този вид.
Варгас взе експертизата и я запрелиства.
– Това нормално ли е? – попита Алисия.
– Моля? – рече Флоренсио с любезен тон.
– Попитах дали е нормално колата да не бъде подложена на оглед тук.
– Зависи. Обичайната практика е да се направи първоначален оглед на местопроизшествието, а после един по-задълбочен тук.
– А имаше ли такъв?
– Не, доколкото ми е известно.
– Тук в експертизата пише, че колата е била намерена на „Каретера де лас Агуас“. Това оживено шосе ли е? – поинтересува се Варгас.
– Не. По-скоро е неасфалтиран път, дълъг няколко километра, който се вие по склона на планината – отвърна Флоренсио. – Няма нито вода, нито шосе в истинския смисъл на думата.33
Обяснението бе отправено към Варгас, но пазачът намигна на Алисия, докато го изричаше. Тя се усмихна на шегата.
– Следователите смятат, че колата е била изоставена там впоследствие, а произшествието е станало другаде – добави Флоренсио.
– Някаква идея?
– Открили са остатъци от фин чакъл между жлебовете на гумите. Варовик. Не е от същия тип като настилката на „Каретера де лас Агуас“.
– Какво следва от това?
– Ако попитате следователите, ще ви кажат, че има десетки места, където се намира такъв чакъл.
– А ако попитаме вас, Флоренсио? – обади се Алисия.
– Аз бих казал – участък с градина. Може би парк. Или двор на частно жилище – това също не е изключено.
Варгас посочи експертизата.
– Виждам, че вие двамата вече сте разрешили случая – намеси се той, – но ако не е прекалено, може ли да ви поискам копие?
– Това тук е копие. Можете да го задържите. Какво друго мога да направя за вас?
– Ще бъдете ли така любезен да ни извикате такси...
14
В таксито Варгас мълчеше упорито и гледаше втренчено през прозореца, а лошото му настроение се носеше като отрова във въздуха. Алисия леко го побутна с коляно.
– Не увесвайте нос, човече, сега отиваме в „Каса Леополдо“.
– Карат ни да си губим времето – промърмори Варгас.
– И това ви изненадва?
Той я изгледа разгневен. Алисия му се усмихна кротко.
– Добре дошъл в Барселона.