– Какво безочие! Най-напред ме угоявате, а после ми се присмивате.
Една леконравна дама с пищни форми и хищна нагласа ги наблюдаваше със строго търговски интерес от един вход, зад който се чуваше транзистор, леещ каталонска румба в цялата ѝ нечистопородна слава.
– Искаш ли дует с твоята хърба и една истинска жена, душко? – подкани нощната жрица.
Леко смутен, Варгас поклати глава и ускори крачка. Алисия се усмихна и го последва, като размени поглед с женището от входа. Виждайки, че плячката се отдалечава, онази само сви рамене и огледа Алисия от глава до пети, сякаш се чудеше дали тези форми сега са на мода сред елегантните господа.
– Този квартал е социална катастрофа – заяви Варгас.
– Да ви оставя ли сам за малко, да видим дали ще го оправите? – попита Алисия. – Струва ми се, че току-що се сдобихте с приятелка, която тутакси ще ви отърве от това хълцане.
– Не ме закачайте, че всеки миг ще се пръсна.
– Искате ли нещо за десерт?
– Една лупа, по възможност с индустриални размери.
– Мислех, че нямате вяра в ония числа.
– Човек вярва в каквото може, не в каквото иска. Освен ако не е кретен – в този случай обръща понятията.
– Не знаех, че преяждането ви настройва философски.
– Много неща не знаете, Алисия.
– Именно затова научавам по нещо ново всеки ден.
Тя го хвана под ръка.
– Не възлагайте големи надежди – предупреди я Варгас.
– Вече ми го казахте одеве.
– Това е най-добрият съвет, който може да се даде на някого в този живот.
– Каква печална мисъл, Варгас.
Полицаят я погледна и Алисия прочете в очите му, че той говори сериозно. Усмивката се изтри от лицето ѝ и без много да му мисли, тя се повдигна на пръсти и го целуна по бузата. Това беше невинна целувка, нежна и приятелска – целувка, която не очакваше нищо и искаше още по-малко.
– Не правете това – рече Варгас и закрачи отново.
Алисия забеляза, че проститутката от входа все още ги наблюдаваше и бе видяла тази сцена. Спогледаха се за миг и старата пушка изруга под нос, като се усмихваше горчиво.
17
Следобедното небе беше забулено от ниско пълзящи облаци, през които се процеждаше зеленикава светлина, придаваща на Равал вид на селище, потопено в блатни води. Алисия и Варгас поеха по улица „Оспитал“ към „Лас Рамблас“, а когато се озоваха там, тя го поведе сред навалицата, която се точеше към „Пласа Реал“.
– Къде отиваме? – попита той.
– Да намерим лупата, за която говорехте.
Пресякоха площада и се запътиха към галерията с арки, която го ограждаше. Там Алисия се спря пред една витрина; зад нея се виждаше малка джунгла от диви животни, застинали в миг на ярост, които съзерцаваха вечността със стъклени очи. Варгас вдигна поглед към табелата над входа, после прочете надписа, гравиран на остъклената врата:
МУЗЕЙ
Вдовица на Л. Солер Пужол
Телефон: 404451
– Какво е това?
– Хората го наричат музей на зверовете, но всъщност е работилница за препариране.
Щом влязоха в магазина, пред Варгас се разкри богата колекция от препарирани животни. Тигри, птици, вълци, маймуни и какви ли не екзотични видове изпълваха този импровизиран музей на естествените науки, който би донесъл наслада – или кошмари – на не един учен, посветил се на екзотичната фауна на петте континента. Варгас закрачи край витрините, любувайки се на майсторски препарираните образци.
– Сега вече ви мина хълцането – отбеляза Алисия.
В този миг чуха зад гърба си стъпки и се обърнаха, за да се озоват срещу една тънка като молив госпожица, която ги наблюдаваше със скръстени на гърдите ръце. Варгас си помисли, че с външността и погледа си напомня богомолка.
– Добър ден. Какво мога да направя за вас?
– Добър ден. Бих искала да говоря с Матиас, ако е възможно – рече Алисия.
Погледът на богомолката стана двойно по-подозрителен.
– Във връзка със...?
– Технически съвет.
– От чие име, ако мога да попитам?
– Алисия Грис.
Богомолката ги огледа щателно и като сбърчи муцунка в неодобрителна гримаса, се запъти мудно към задната част на магазина.
– Показвате ми най-гостоприемното лице на Барселона – промърмори Варгас. – Ще взема да се преместя в този град.
– Нямате ли си достатъчно препарирани светила в столицата?
– Де да беше така! Живите там са твърде много. Кой е този Матиас? Бивше гадже?
– По-скоро кандидат.
– От тежката категория ли?
– Клони към полулеката, бих казала. Матиас е един от техниците на фирмата. Тук имат най-добрите лупи в града, а той има най-добрите очи.
– А ламята?
– Мисля, че се казва Серафина. Беше негова годеница преди години. Сега сигурно му е жена.