— Qu’est-ce vous voulez?8 — попита той, като се мъчеше да говори спокойно. Жената с пистолета не отговори, а го бутна на леглото. Мъжът с маската на Елвис Пресли отиде до прозореца и спусна завесите. Анджелина Джоли клекна и отвори куфарче „Самсонайт“, от което извади тринога и цифрова видеокамера. Арнолд Шварценегер, дребен кльощав мъж с мазни косми, стърчащи под маската, отиде до нощната масичка, където се зареждаше мак букът на Семблер. Вдигна капака и включи лаптопа. Чу се мелодичен звук и екранът посивя.
— Qu’est-ce vous…
Получи шамар през лицето.
— Млъквай.
Акцентът приличаше на американски, с намек за нещо друго. Руски? Испански? Израелски? Не можеше да каже със сигурност. Анджелина Джоли, която беше по-тъмнокожа от другата жена, разположи триногата в средата на стаята и закрепи камерата. Включи я, отвори екрана и насочи обектива надолу, право към лицето на французина. На екрана на лаптопа се появи скрийнсейвър със Семблер и семейството му.
— Паролата — каза Арнолд Шварценегер и обърна макбука към него.
Семблер се поколеба. Първата му мисъл беше, че е някакъв обир. Те обаче не бяха докоснали портфейла му, който лежеше в края на леглото, а и желанието им да влязат в компютъра му го убеди, че става въпрос за нещо много по-лошо от обикновен грабеж. На диска имаше много неща, които нито той, нито компанията биха искали да…
— Паролата — повтори мъжът.
— Веднага — озъби му се Мерилин Монро и опря пистолета в слепоочието му.
Семблер се наведе и въведе паролата. Шварценегер обърна лаптопа, включи флашка в свободен порт и прокара пръст през тъчпада, за да разгледа съдържанието на диска. Семблер вече беше уплашен. Сериозно уплашен.
— Не зная какво искате от мен… — започна той.
Прекъсна го някакво тракане откъм банята. Натрапниците се напрегнаха и се спогледаха. Жената с пистолета цъкна с език и поклати глава, сякаш искаше да каже „Трябваше да проверим“. Шварценегер остави лаптопа и измъкна глок от колана на джинсите си. Монро и Джоли направиха същото, отдръпнаха се и се прицелиха във вратата. Елвис Пресли отиде до банята и се залепи на стената до вратата. Остана за момент така, спогледа се с другарите си, после се пресегна и отвори.
— Ой вей! — промърмори Анджелина.
Вътре стоеше голо момиче, абаносовата й кожа още блестеше от водата. Не беше на повече от девет или десет години. Трепереше, очите й бяха станали огромни от ужас.
Последва кратко, изпълнено с ужас мълчание. Накрая Мерилин Монро забързано прекоси стаята, като пътьом свали маската си, разкривайки бледо лице и рошава червеникавокафява коса. Грабна една кърпа от банята и уви детето в нея.
— Всичко е наред — прошепна тя и го прегърна. — Всичко е наред. Всичко свърши.
Дълго остана така, като успокояваше момичето. Никой друг не помръдна, нито се обади. После жената се върна с пламнало лице в стаята и удари Семблер през лицето с дръжката на пистолета. Той се просна на леглото, изкрещя и вдигна ръце да се защити. Другата жена хвана ръката й и извика:
— Стига, Дина!
Червенокосата се отскубна и удари Семблер отново, после още веднъж, накрая го сграбчи за косата, дръпна главата му назад и напъха цевта на пистолета дълбоко в устата му.
— Ще те убия — изкрещя тя. Лицето й беше станало тъмночервено, а бузите й бяха мокри от сълзи. — Ще те убия, животно мръсно. Ще ти пръсна шибаната глава.
Беше изпаднала в истерия и не се владееше. Започна да се успокоява едва когато мъжът с маската на Елвис пристъпи до нея, прегърна я и нежно, но решително я дръпна назад. Заговориха тихо на език, който бе непознат на Семблер, но почти със сигурност беше иврит. Треперейки, жената пъхна пистолета в джинсите си. Върна се в банята и помогна на момичето да облече парцаливата розова рокля, метната през седалката на тоалетната. Хвана го за ръка и го поведе към изхода. Детето вървеше мълчаливо и покорно. Жената дръпна резето, отвори вратата и го изведе, след което отново се обърна към Семблер. Той се беше свил на леглото и стенеше, хавлията се беше вдигнала до кръста му, яката й беше изцапана с кръв. Жената го изгледа с изкривено от омраза лице и го заплю.