Халифа отново призна, че не знае със сигурност.
— Така мисля — рече той.
Умълчаха се, очите на старицата се зареяха, сякаш мислеше за нещо. После тя бавно отдръпна ръка от котката, бръкна в гънките на дрехата си и извади нещо. В полумрака не се виждаше какво е. Едва когато му го подаде, Халифа осъзна, че това е бележник. Стар бележник, с напукана и покрита с петна кожена подвързия, с разръфани и пожълтели от годините страници.
— Сам-у-ел ми го даде — рече тя. — Онази последна нощ, когато ми предложи. Каза ми, че нямал време да купи пръстен и затова ми поднася най-ценното, което притежава, за да засвидетелства любовта си. Това са бележките му от мината. Осемдесет години ги пазя до сърцето си.
Никой никога не ги е виждал. Дори аз.
Халифа погледна към бележника. Сърцето му изведнъж заби бясно, дъхът му секна от вълнение. Отиде до газената лампа и приближи книжката към светлината. Заразгръща внимателно страниците.
Имаше избледнели бележки, изписани със ситен почерк, числа, които вероятно бяха някакви мерки. И рисунки. Страници и страници скици — на древни сечива и култови предмети, копия на йероглифи и йератически графити15, както и сгънат подробен план на мината, или поне на онази част, която Пинскър бе успял да проучи. Объркваща плетеница тунели, коридори, зали и вентилационни шахти, разклоняващи се от широка централна галерия като някаква огромна подземна кръвоносна система.
А в самия край на бележника, залепен от вътрешната страна на корицата, имаше друг сгънат лист. Карта. На Източната пустиня. Не толкова подробна като онази, която му бе показал приятелят му Омар сутринта, но с достатъчно детайли — Нил, Червено море, уади, планини. И там, в една малка уади с форма на сърп, сгушена под западните склонове на Гебел ел Шалул, имаше малко кръстче с букви до него — „Л на О“.
— Хамдулшла — прошепна Халифа.
Остана така за момент, после сгъна картата и затвори бележника.
— Знам, че искам много, но дали е възможно…
— Вземи го — каза старицата. — Вземи го с моята благословия. И с благословията на Самуел. Справедливостта беше важна за него. Както и за мен.
— Ще го пазя — отвърна Халифа. — Ще ви го върна веднага щом приключим.
Тя кимна. Халифа претегли бележника в ръцете си. После отиде при нея, наведе се и я целуна по бузите.
— Шуркан гидан, я ом.
— Афуан.
Той понечи да се изправи, но тя хвана ръката му. Лицето й беше обърнато към него. Лице, което въпреки възрастта още носеше някогашната красота под бръчките, сякаш млада жена надзърташе през тънък смачкан пергамент.
— Той е в мир — рече тя. — Сияе златна светлина и Али е в мир в нея. Никога не забравяй това.
Задържа ръката му още малко, после я пусна и кимна към вратата. Халифа едва успя да излезе навън и сълзите потекоха по бузите му.
33.
Рас ал Шаитан, залив Акаба
— Кое?
— Онова там. В края.
— Не ти вярвам.
— Виж сам. Тайни агенти са, казвам ти.
Момчетата притичваха между редицата бунгала, краката им потъваха беззвучно в пясъка. Вълните съскаха и се плискаха на плажа от дясната им страна; зад тях, от главната сграда на курорта, долиташе тиха музика. Иначе цареше пълна тишина. Огромна оранжева луна висеше над морето като медальон.
Стигнаха последното бунгало — единственото заето в тази част на ваканционното селище — и се промъкнаха зад него. Двата джипа бяха паркирани един до друг на бетонната площадка за коли.
— Пристигнаха тази вечер. Четирима са. Имат купища шпионски неща. Виж.
Завесите на прозорците на бунгалото бяха плътно спуснати. Ако се покатереха обаче върху климатика (внимателно, без да вдигат никакъв шум), можеха да надникнат през тясната цепка между горния край на завесата и рамката на прозореца. През тесния триъгълник се виждаха легло, няколко торби, купчина метални кутии и маса. В стаята имаше двама души, мъж и жена, които се взираха в отворен лаптоп. И двамата бяха със слушалки. Друг мъж бе коленичил на пода и се занимаваше с някакво електронно устройство. Една жена лежеше на леглото и четеше списание. На възглавницата до нея имаше пистолет.
— Нали ти казах? — прошепна момчето. — Шпиони.
Гласът му прозвуча по-силно от необходимото. Жената на леглото вдигна очи и каза нещо. Другарите й се обърнаха. Ужасени, момчетата скочиха от климатика и се втурнаха между бунгалата. Бяха твърде уплашени, за да погледнат назад.