— Някой да има идея от коя библиотека е това? — попита той и вдигна листчето.
В стаята имаше още двама детективи — Йони Зелба и Шимон Луциш, които работеха по случая с наръгания студент. Луциш през живота си не беше припарвал до библиотека. Зелба пък, като истински книжен плъх, приближи и взе фиша от Бен Рои.
— От Националната — без колебание каза той. — Намира се на Гиват Рам.
Бен Рои кимна, взе фиша и потърси в Гугъл телефонния номер на библиотеката. Свърза се с някой от отдел „Обслужване на читатели“, обясни положението и прати по електронната поща снимката на мъртвата жена, като преди това предупреди, че гледката няма да е от приятните. След две минути човекът от другата страна се обади отново и му съобщи името — Ривка Клайнберг. Еврейка, ако можеше да се съди по името. Определено не беше арменка. Бен Рои си го записа. Втора брънка.
— Журналистка е — каза библиотекарят. Името му бе Ашер Блум и определено звучеше потресен. Нищо чудно, предвид състоянието на трупа. — Често посещаваше библиотеката. Мисля, че работи за „Хаарец“.
Бен Рои не беше срещал името й там, но той открай време четеше само „Йедиот Ахронот“. Записа си. Трета брънка.
— Имате ли някакви други данни за нея?
Библиотекарят даде адрес, имейл, домашен телефонен номер, дори дата на раждане — жертвата се оказа на петдесет и седем. Нямаха записан мобилен номер („Макар че със сигурност имаше. Всеки път трябваше да й казваме да не го използва в читалнята“), нито сведения за роднини.
— Знаете ли кога е идвала за последно? — попита Бен Рои.
— Определено беше тук миналата седмица — отвърна библиотекарят. — Видях я в общата читалня, на четците за микрофилми. Не зная дали някой колега я е виждал по-скоро. Мога да разпитам.
— Ще ви бъда благодарен — каза Бен Рои.
Помълча за момент и попита:
— Случайно да имате представа какво е търсила на четците?
Сигурно нещо от вестникарския архив на библиотеката, макар да не беше ясно какво точно. Жалко. Подобни дребни детайли можеха да се окажат решаващи за разследването. Той даде на библиотекаря номера си, ако излезе нещо друго, благодари и затвори. Амос Намир стоеше в коридора до машината за вода. Бен Рои надраска името и данните на жертвата на отделен лист и му го подаде. Докато Намир я пускаше на останалите от екипа, той се обади на Натан Тират, приятел журналист от „Хаарец“. Бяха служили в армията в Голанската бригада и продължиха да поддържат връзка след това. Бяха стигнали до споразумение — Бен Рои пускаше на Тират някоя по-странна история, а Тират му съобщаваше, ако чуе нещо интересно, което се случваше поне веднъж седмично. „И ние сме детективи, само че с по-добра граматика“ — шегуваше се журналистът.
— Разбира се, че я познавам — каза той, когато Бен Рои му спомена за Ривка Клайнберг. — Работеше тук. Защо питаш?
Бен Рои се поколеба. Знаеше, че Леа Шалев и началник Гал се надяват на малко повече спокойствие, преди пресата да е надушила историята. Но пък и нямаше съмнение, че тя ще надуши, така че беше по-добре да хвърли първата стръв на някой, който поне беше по-отзивчив към нуждите на полицейското разследване. Затова разказа на приятеля си. Само най-общите неща, колкото да получи представа.
— Винаги е имало такава възможност, предполагам — каза Тират, когато Бен Рои приключи. — Не можеше да се каже, че Ривка е популярна.
— В какъв смисъл?
— Тя беше сериозен разследващ журналист. Наистина сериозен. Изрови много боклуци, за които много хора не искаха да се научава. Създаде си куп врагове. Силни врагове.
Бен Рои се наведе развълнувано напред.
— Някакви имена?
Тират се изсмя кухо.
— Откъде да започна? Помниш ли скандала около Мелцер?
Как можеше да го забрави? Преди няколко години не слизаше от първите страници. Група парламентаристи от] Комисията за планиране бяха прибрали десетки милиони шекели от строителен консорциум, зад който стояха руснаци. Доколкото знаеше, големите риби още лежаха в Маасияху.
— Тя ли раздуха това?
— И още как. Както и историята за ИОС12 и стрелбата на месо. Видеозаписите с изнасилванията на Хамас.
Скандалите около финансирането на Ликуд. Историята с отровната детска храна от… кога беше? Две и трета. И още много други. Палестинци, заселници, десни, леви, сили за сигурност, политици — беше вбесила всички, които можеха да бъдат вбесени. Честно казано, изненадан съм, че изкара толкова дълго.