— Да знаеш за някакви заплахи за живота й?
Кухият смях се повтори.
— Само по две на ден. В централата си ги записваха. Мисля, че рекордът беше двайсет след един материал за някакъв цадик в Меа Шарим.
Бен Рои почука с химикалка по бюрото. Беше се надявал, че ще стесни кръга на заподозрените, а от думите на Тират излизаше, че половината Израел и арабските територии са имали мотив да й видят сметката.
— Каза, че е работила при вас.
— Изхвърлиха я преди две години. Вече ще станат три.
— Причина?
— Ами, като за начало беше абсолютен кошмар да работиш с нея. Груба. Вечно спори. Вдигаше свирепи скандали на редакторите, ако посмеят да променят и една нейна дума. Крещеше с пълно гърло. Нищо против, докато носеше печалба. Но към края…
— Престанала е да носи печалба ли?
— Започна да залита по… конспиративни теории.
Чу се щракане на запалка, последвано от дълбоко вдишване — Тират палеше от цигарите си с подходящото име „Новини“.
— Имаме си название в нашия занаят — продължи той след кратка пауза. — Ловец на сенки. В общи линии се отнася за някой, който навсякъде започва да вижда тайни заговори. Историята никога не е просто история — винаги зад нея трябва да има нещо. Някаква конспирация. Нещо нечестно. Естествено трябва ти и мъничко от това, ако искаш да си добър журналист, а Ривка беше адски добра, вярвай ми. Особено когато беше по-млада. Но докато повечето предпочитаме да започнем от фактите и да видим къде ще ни отведат те, Ривка все по-често започваше с идеята, че ще открие някаква потресаваща интрига, и после търсеше факти, които да я подкрепят. Хрумваха й доста шантави идеи и на няколко пъти нагази в горещи води. Така де, всички знаем, че Либерман е шибан скапаняк, но дори аз не мога да си го представя начело на заговор за взривяването на Харам ал Шариф13.
От опита си с крайнодесните евреи Бен Рои не беше особено сигурен в това, но предпочете да премълчи.
— Както и да е, властимащите решиха, че е станала пречка, и я наритаха. Мъчно ми беше, че си заминава. На всички ни беше мъчно. Трудно се работеше с нея, но когато се добереше до нещо, нямаше пускане. Същинска летяща бомба. Никой не приема историите си така присърце като Ривка Клайнберг. Беше абсолютно безстрашна. Самоубийствено безстрашна, както биха казали някои.
Бен Рои си записваше енергично.
— Къде отиде, след като я изритаха? — попита той. — В друг вестник ли?
— Никой не искаше да я вземе — отвърна Тират. — Определено никой от големите. Прекалено много багаж. За последно чух, че работи за някакво кампанийно списание в Яфа. Знаеш ги — почтени, леви — с десетина читатели.
— Имаш ли име?
— Момент.
Чу се оживено бърборене — Тират разпитваше колеги. Мина повече от минута, преди да се обади отново.
— „Мацпун, а Ам“ — каза той. — „Съзнанието на нацията“. Което ме кара да си мисля, че преценката ми за броя на читателите е завишена. Редакцията им е на „Рехов Олей Цион“.
Продиктува адреса и телефона, както и името на главния редактор на списанието — някой си Мордехай Ярон.
— И ако случайно решиш да търсиш, мога да ти кажа, че няма близки роднини. Родителите й се самоубили. С газ. Което си е шибана тъжна ирония, защото са оцелели от холокоста. Беше написала статия за това. Може би именно затова се прецакваше толкова здраво.
— Братя или сестри? Партньор?
— Не съм чувал за такива. Доколкото помня, май имаше котка.
Бен Рои го помоли да пусне мухата сред колегите си и да се опита да изкопчи още нещо. Накрая реши, че разполага с повече от достатъчно като за начало, и се ориентира към приключване на разговора.
— Обади ми се, ако се сетиш още нещо — каза той.
— А ти ми се обади, ако има някакво развитие по разследването.
Бен Рои благодари и затвори. Минута по-късно Тират отново му звънна.
— Сетих се нещо, което може да има връзка, но може и да няма — каза той. — Малко след напускането на Ривка си бъбрех със заместник-редактора Йоси Белман и той ми каза, че от всички смъртни заплахи, които е получила, само две като че ли са я уплашили наистина. Беше преди няколко години, така че едва ли има отношение към случая, но…
— Продължавай — каза Бен Рои.
— Едната била от заселници в Хеврон. Беше написала статия за някакъв техен доброволен отряд за охрана на реда, който обикалял нощем и пребивал арабски хлапета. Научили домашния й адрес и започнали да й пращат колети с куршуми и гнило месо. Районът е на привърженици на Барух Голдщайн, така че подобни неща трябва да се вземат на сериозно.
13
Храмовият хълм или Благородното светилище — най-свещеното място за юдейската религия и второто по значимост място за исляма. — Б.ред.