Томас кимна, склонен на компромис.
— Добре, да бъде една нощ. Утре, ако всичко е наред, ще решим какво да правим с нея.
Нют изсумтя.
— Томи, каква ще е разликата утре? Изминаха две години, ако не знаеш.
Томас имаше усещането, че всички тези промени са подтик. катализатор за края на историята.
— Защото сега трябва да намерим решение. Принудени сме да го намерим. Не можем повече да живеем така, ден за ден, с мисълта, че най-важното е вечер да се приберем и вратите да се затворят.
Нют се замисли, застинал неподвижно насред кипящото от активност Езеро.
— Ще копаем по-надълбоко. Ще останем отвън, когато стените се местят.
— Именно — кимна Томас. — Точно за това говоря. И може би ще успеем да се барикадираме или да взривим входа на Дупката на скръбниците. Да спечелим време, за да разкрием тайната на лабиринта.
— Алби няма да позволи да освободим момичето — рече Нют и кимна към Чифлика. — Този тип никак не ви харесва вас двамата. Но мисля, че ще се справим с него.
— Да, трябва да се справим — потвърди Томас.
— Правили сме го и преди, нали, Херкулес? — Без да чака отговор, Нют се отдалечи, като подвикваше на хората да приключват с работата и да се отправят към Чифлика.
Томас остана доволен от разговора — беше минал по-добре, отколкото се надяваше. Реши да изтича и да поговори с Тереза, преди да е станало късно. Докато пресичаше Езерото, забеляза, че обитателите му вече се прибират в Чифлика, повечето от тях нарамили припаси и сечива.
Томас спря пред малкия затвор и си пое дъх.
— Тереза? — извика той, застанал пред зарешетения прозорец на килията.
Тя се показа с учудено изражение.
— Много мило — рече. — Благодаря, че дойде да ме навестиш.
— Няма защо — отвърна той, пренебрегвайки сарказма й. — Слушай, обмислях някои неща. Трябва да има някакъв изход от това място. Не бива да оставаме повече тук, належащо е да го открием. Написаното на ръката ти и думите ти за кода — всичко това означава нещо. нали?
— Да, и аз си мислех същото. Но не можеш ли първо да ме измъкнеш оттук? — Тя хвана решетките. Томас изпита странното желание да се пресегне и да докосне ръцете й.
— Говорих с Нют, обеща за утре. — Томас се радваше и на този малък успех. — Ще трябва да изкараш нощта тук. Може пък да се окаже най-безопасното място в Езерото.
— Благодаря, че си го питал. Сигурно е голямо забавление да спиш на бетонния под. — Тя посочи с палец през рамо. — Все пак се надявам, че скръбниците не могат да се промушат през прозорчето, нали?
Томас се изненада, че заговори за тях — не помнеше да са ги обсъждали.
— Тереза, сигурна ли си, че си забравила всичко?
Тя помисли малко.
— Странно е, но… като че помня някои неща. Освен ако не съм чувала какво си приказват другите, докато бях в кома.
— Е, предполагам, че няма такова значение. Исках само да те видя, преди да ни приберат за нощта. — Но нямаше желание да си тръгва, почти му се дощя да е затворен с нея в килията. Едва не се разсмя — представи си изражението на Нют, ако му го предложи.
— Том? — повика го Тереза.
Той осъзна, че е зареял поглед встрани.
— О, извинявай. Да?
Ръцете й се скриха вътре. Сега виждаше само очите й, бледата кожа на лицето.
— Не зная дали ще мога да го направя — да остана тук цяла нощ.
Томас почувства как сърцето му се къса от мъка. Искаше му се да открадне ключовете от Нют и да й помогне да избяга. Не можеше да откъсне поглед от очите й.
— Е, поне няма да е съвсем тъмно — изглежда, че сега ще живеем постоянно в здрач.
— Аха… — Тя погледна над рамото му към Чифлика. — Аз съм силно момиче, ще се справя.
— Ще се погрижа да те освободят още на заранта — обеща Томас.
От усмивката й се почувства малко по-добре.
— Ще го направиш, нали?
— Обещах ти. — Томас се почука по слепоочието. — А ако си самотна, можеш да ми говориш. Ще се опитам да ти отвърна. — Наистина искаше, само че все още не знаеше как.
„Скоро и ти ще можеш” — рече му мислено Тереза.
— Бих искал — отвърна той, но не си тръгна.
— Най-добре върви — подкани го тя. — Не искам убийството ти да ми тежи на съвестта.
Томас едва намери сили да се засмее.
— Добре. Ще се видим утре.
И преди да промени решението си, се обърна и се насочи право към вратата на Чифлика. Нют стоеше на прага и подканяше закъснелите да влизат.
Миг преди Нют да затвори вратата, на Томас му се стори, че чува първите зловещи вопли на скръбниците, идещи от вътрешността на лабиринта.
Нощта бе започнала.