Това беше последният им разговор. Кийт Джонсън не присъства на церемонията по дипломирането на сина си в гимназията, нито в Академията по мениджмънт в Тексас, където Макс произнесе прощалната реч от името на випуска. Не отиде на сватбата му, нито изказа поздравления, когато синът му стана изпълнителен директор на компанията, кръстена на него. Старецът все още беше жив, когато под ръководството на Макс „Петромакс“ натрупа активи от един милиард долара, но не пророни нито дума. Последните редове на завещанието му, прочетени от смутения семеен адвокат, нараниха Макс толкова дълбоко, че уволни човека, който от години му беше приятел. „Фактът, че съм умрял, не означава, че ти прощавам или съм забравил какво представляваш. Никое постижение няма да заличи истината, че си слабохарактерен. Един ден това ще унищожи теб и компанията, която не заслужаваш.“
Горчивината все още изгаряше гърлото на Макс. Той се опита да я преглътне с уискито, но облекчението беше само временно, защото дори когато алкохолът сгря стомаха му, челюстите му се стиснаха и устата му се напълни със слюнка.
— Ще ме уважаваш — тихо каза Макс, предизвикателен зов за одобрението на човека, който никога нямаше да му го даде.
Научните му постижения не смаяха Кийт, който бе напуснал училище и работеше от дванайсетгодишен. Първото място в класа в гимназията и колежа не спечелиха на Макс похвалата, от която така отчаяно се нуждаеше. Трябваше да се досети, че подобни почести няма да означават нищо за баща му. Той осъзна, че Кийт е мотивиран от желание за богатство, а не за знания.
Превръщането на „Петромакс“ в глобално акционерно дружество с дългосрочни интереси и милиарди долари със сигурност щеше да трогне сърцето на стареца и да спечели отново любовта, от която синът му се нуждаеше. Балансовият отчет за половин милиард долара сигурно щеше да привлече вниманието на баща му. И когато не получи уважението му, Макс превърна компанията в мощно чудовище на стойност един милиард долара. И после два.
Когато отново не успя, Макс се замисли какво всъщност представляваха парите. Каква беше целта на забогатяването? След много години той най-после разбра баща си и осъзна, че богатството е нищо. Властта, която вървеше заедно с богатството, беше причината за стремежа към парите. Това желаеше и уважаваше старецът.
Кийт Джонсън беше немощен инвалид, който не можеше да използва сам тоалетната, когато Макс получи първата си покана да посети Белия дом, и беше мъртъв от шест години, когато Макс финансира първата си успешна кампания и си купи млад конгресмен за осем милиона долара. Дори след смъртта на баща си Макс целеустремено преследваше целите, които се надяваше, че ще смаят стария Джонсън и ще му спечелят достойнството и характера, каквито Кийт мислеше, че синът му не притежава. Президентът на Съединените щати редовно се съветваше с Макс по въпросите на Близкия изток и енергетиката, но Кийт сигурно не би се трогнал и от това.
Власт. Възможността безнаказано да контролира живота на другите.
Скоро Макс Джонсън щеше да се сдобие с повече власт, отколкото някой бе притежавал от времето на Йосиф Сталин и Адолф Хитлер. Това не бяха академичните почести, спечелени с денонощно, неуморно учене, нито планините от пари, натрупани с умни и проницателни финансови операции, или нещо, бленувано от политиците, които бяха по-загрижени за преизбирането си, отколкото да приемат отредената им отговорност, а мечтата на Кийт Джонсън — придобиването на толкова много власт, че да бъде забелязан от целия свят. Найпосле Макс щеше да спечели уважението на баща си. Всичко в живота му беше прелюдия към този момент. Образованието и парите се свеждаха до тази най-висока награда, единственото, което би накарало баща му отново да го обича.
Нямаше значение какви ще бъдат последиците и колко хора щяха да умрат. Заради него щяха да започнат войни и да бъдат унищожени нации, вероятно дори собствената му родина, но когато настъпеше онзи момент и баща му най-сетне започнеше да го уважава, и гласът в съзнанието на Макс млъкнеше, всичко щеше да си заслужава жертвите.