— Трябва да ти кажа, че допреди двайсет минути пих в продължение на дванайсет часа — пошегува се Райе.
По време на отчаяния им полет от Хавай и докато се опитваха да открият престъпната съветска подводница, Мърсър бе предложил бира на Еди, който я прие с благодарност, имайки предвид, че вероятността да оцелее и да се изправи пред военната комисия, е равна на нула. Това беше едно от многото неща, за които двамата се смяха, докато бяха в болницата. За Коледа Еди му изпрати бутилка бира „Сапоро“, каквато бяха пили в онази съдбовна нощ.
— Какво правиш тук? — попита Мърсър.
— По дяволите, и аз трябва да ти задам същия въпрос. Повикаха ме за спешен полет в почивния ми ден, и кого виждам — най-опасния човек, когото познавам. Е, разказвай.
— Спомняш ли си руснака, който стоеше в дъното на хавайската афера? Той отново е тук и в момента може да е само на няколко часа път на север от нас.
— Кой? Иван Кериков? Шегуваш ли се?
— Де да беше така.
— Мамка му. Онзи тип е Тонтон Макутес и барон Д’Морт взети заедно — каза Райе, смесвайки двата най-големи страха на баба си от Хаити — бившата хаитянска тайна полиция и една от мрачните фигури в традиционното вуду.
— Включи и Джак Изкормвача, и ще се приближиш до половината истина.
След няколко минути „Джет Рейнджър“ излетя. Речната долина на Тейкел скоро се превърна в тясна ивица под бързо набиращия височина хеликоптер. Мърсър седеше на мястото на помощник-пилота, а Колинс се бе настанил отзад. Протегнатите му крака стигаха почти до пилотската кабина. Тримата имаха слушалки на главите, за да могат да разговарят. Светлините на уредите на таблото бяха зловещо зелени.
Монтираните на носа сигнални светлини проблясваха самотно в мрака.
— Е, за какво става дума? — попита Еди, след като хеликоптерът се отправи по определения курс на полета.
— Преди няколко часа изпратих във Феърбанкс хора от помпени станции пет и шест — отвърна Майк Колинс. — Всички загинаха в катастрофа. Два микробуса, пълни с мъже, които познавам от години. А после, преди около четирийсет минути, загубихме връзка с останалите в станции пет и шест.
— Това има ли нещо общо с неприятностите в депото, за които чух по новините?
— Да — потвърди Мърсър. — Но е било за отвличане на вниманието. Мисля, че истинските неприятности са в една от помпените станции.
— Добре, Мърсър. — Колинс пъхна глава между двете седалки в пилотската кабина. — Ти като че ли знаеш какво става тук и мисля, че е време да ми кажеш. Тази нощ загубих някои от хората си и нещо ми подсказва, че убийствата не са свършили. Ти знаеш нещо, което не ми казваш, но и аз имам право да го науча, по дяволите.
— Какво се е случило с капитана на „Петромакс Арктика“? — попита Мърсър.
— Какво?
— Първият капитан на „Петромакс Арктика“ е бил закаран с хеликоптер в Анкъридж и после в Сиатъл на борда на медицински самолет. Полетът е платен от самия Макс Джонсън. Имаш ли представа защо корабът е закъснял с няколко часа за пристигането си в пристанището? Щом са похарчили пари да свалят Харис Олбрехт от танкера, не смяташ ли, че това е било от грижа „Арктика“ да пристигне навреме? Тогава защо е закъснял? По дяволите, какво прави празен танкер без капитан в Аляския залив, докато му пазят мястото на пристанището?
— Какви ги говориш? Това няма нищо общо с възникналото положение. „Петромакс Арктика“ дойде много преди…
— Отговори на въпроса ми и мисля, че ще се досетиш — прекъсна го Мърсър, преди Колинс да успее да довърши изречението си.
— Харис Олбрехт е бил заведен при специалист по травмите в Сиатъл, лекар, който умее да зашива крайници и да поставя протези.
— Провери ли го? — Мърсър се обърна и се вторачи в Майк.
— Обадих се тук-там, когато това се случи.
— И какво? — Мърсър повдигна вежди в недоумение.
— Всъщност специалността му е възстановяване на тъканите след измръзване. Той е един от най-известните… — Гласът на Колинс постепенно заглъхна.