Перките тракаха над главите им толкова силно, че заглушаваха бръмченето на мотора на „Джет Рейнджър“. Еди поддържаше хеликоптера в равновесно положение, въпреки желанието си да се спусне в долините и да започне да криволичи ниско над земята, както го бяха учили военните. По време на войната в Персийския залив той бе превозвал морски пехотинци през най-горещите зони и обичаше този лудешки стил на летене.
— Колко пъти през последната година „Арктика“ е хвърлял котва в „Алиеска“ без инцидент? — продължи Мърсър. — Колко пъти Харис Олбрехт е докарвал танкера в доковете ви, без да го блъсне? Кажи ми как е възможно да загуби ръката си и да се нуждае от вниманието на специалист по измръзванията по време на обикновено пътуване от Лонг Бийч, Калифорния, до Валдиз, Аляска? Той е пренасял замразен азот в Аляска под носа ти. Но последния път нещо се е объркало.
— Смяташ, че всичко това е свързано? Мърсър му хвърли унищожителен поглед.
— Разбира се, че е свързано. Защо мислиш, че съм в този проклет хеликоптер с пълен откаченяк пред контролните уреди, когато можех да си седя вкъщи или да си пия питието в кварталния бар? Майк, Хауард Смол е мъртъв, както и братовчед му, и неговият син. Убиха ги, защото случайно попаднахме на кораба, пренасящ цилиндрите с течния азот от „Петромакс Арктика“ до брега. Кериков и ПАПС се опитват да се прикрият, като елиминират всеки, натъкнал се на операцията им. Вашият компютърен проблем не е случайно съвпадение, въпреки твърденията на специалиста ви. Безредиците в депото, катастрофата с микробусите. Планът на Кериков се осъществява в момента!
Мърсър не възнамеряваше да избухва така, защото това не му беше присъщо, но напрежението започна да му се отразява. Не се ядоса на Майк Колинс, че не е разпознал опасността, а на себе си, че не я е усетил по-рано. Трябваше да пристъпи към действие още когато Аги Джонсън му каза, че приятелят и е заминал на някаква загадъчна мисия, тогава трябваше да повика тежката артилерия, така да се каже, и да поиска общонационално издирване на водача на ПАПС. Мърсър беше сигурен, че по време на търсенето щеше да бъде заловен и Кериков, и сегашният отчаян полет нямаше да е необходим.
— Еди, колко остава до военновъздушната база „Елмендорф“?
— Не знам. Подадох план за полет до Феърбанкс. Какво има в „Елмендорф“?
— Щурмови хеликоптери и ентусиазирани войници — ухили се Мърсър. — Там няма опасност отново да стрелят по мен.
— Амин — усмихна се Райе. Зъбите му блеснаха на светлината в пилотската кабина. — Може би на час и десет минути в тези условия.
— Свържи ме с тях веднага щом можеш. Те очакват обаждането ми. — Мърсър заговори с по-спокоен тон. — Е, жена ти харесва ли живота там?
— Не — мрачно отговори Еди. — Разделихме се още докато бях в болницата. Изглежда, не съм бил единственият, получавал инжекции от моя доктор в Пърл Харбър.
— Съжалявам.
— По дяволите. Животът продължава, нали? Пък и чернокож мъж в Аляска? Свалят ме повече жени, отколкото мога да оправя. — Райе отново се ухили, макар че в гласа му прозвуча горчивина.
Час по-късно над земята под хеликоптера като ярко петно се появи Анкъридж. Водите на залива Кук бяха мастиленочерно Бурята, която следобед се бе разразила във Валдиз, се бе придвижила на север и в момента бушуваше във вътрешността на Аляска. Дъждът обливаше „Джет Рейнджър“ и удряше по предното стъкло толкова силно, че върху плексигласа сякаш падаха камъни. Чистачките превръщаха пороя в дъгообразни ивици в полезрението им. Вятърът тресеше хеликоптера и го клатеше застрашително въпреки усилията на Еди. Той не се извини за пилотирането си. Лицето му беше съсредоточено, а ръцете и краката му танцуваха по контролните уреди. Някой не толкова опитен пилот не би се осмелил да лети в подобна нощ.
— „Алиеска“ полет Едно-единайсет, засякохме ви на радара на осемнайсет километра оттук.
— Прието, „Елмендорф“ — потвърди Еди. — Разчетено време до пристигането пет минути. Моля, потвърдете.
— Потвърдено, Едно-единайсет.
— Знаеш ли какво правиш? — пошегува се Мърсър.
— Нямам абсолютно никаква представа, по дяволите — отвърна Еди.
След четири минути и четирийсет секунди Райе спря хеликоптера пред огромен хангар от гофрирана стомана. Наблизо имаше два транспортни „Хюи UH — 1“, които изглеждаха смъртоносни дори на оскъдната светлина, проникваща от хангарите. Страничните им врати бяха отворени и вътре се виждаха тежки картечници. Преди перките на „Джет Рейнджър“ да престанат да се въртят, около хеликоптера се насъбраха техници, без да обръщат внимание на леденостудения дъжд, който се лееше над летището. До него спря цистерна и двама мъже се приготвиха да прикрепят дебелия маркуч към хеликоптера.