— Не. Ако вашите сили се разделят, ще ги посрещнат повече противници и вероятно с повече оръжия. Докато стигнем дотам, ще имам информация коя станция е превзета.
— Добре. — Ноф нямаше други въпроси.
— Тогава да тръгваме — каза Мърсър с повече смелост, отколкото изпитваше.
Иван Кериков седеше на стола пред контролното табло на помпите. На коленете му имаше картечен пистолет „Хеклер и Кох“. Труповете на неколцината служители на „Алиеска“, останали в станцията, вече бяха изхвърлени навън. Той съблече дебелата си шуба и реши да махне и черния си пуловер. В края на седемдесетте години на XX век Кериков бе прикрепен като разузнавач към екип от командоси на КГБ. Като част от подготовката им веднъж те трябваше да превземат „окупирана от терористи“ помпена станция за природен газ навътре в сърцето на Сибир. Той не бе забравил усамотената станция в тундрата, нито колко сиво и непоносимо студено беше вътре. Кериков очакваше същото и в Аляска и бе облякъл твърде много дрехи за атаката на помпена станция номер пет.
Засега престараването с дрехите беше единствената му погрешна сметка.
Откакто бе пристигнал в Аляска, Кериков бе измъчван от препятствия, закъснения и хиляди други проблеми, но се бе справил с всичките в типичния си стил. Ако проблемът е механичен, замени го. Ако дебнеш удобен момент, изчакай. А ако е човек, убий го. Сега обаче подготвителната му работа го възнаграждаваше. Благодарение на бившия капитан на „Петромакс Арктика“ и на активистите на ПАПС на различни стратегически места по петролопровода в Аляска бяха поставени хиляда и осемстотин тона течен азот. Специално направените пакети, които трябваше да предпазват свръхохладената течност от преждевременно замръзване, бяха замаскирани като метален уплътнител на високата около метър тръба от въглеродна стомана. Пакетите с азот бяха вградени толкова добре, че дори проверката отблизо на работниците от „Алиеска“ не можа да ги различи от обикновените уплътнения. Кериков дори бе поръчал да ги потъмнят, за да приличат на истинските, които бяха сложени преди двайсет и пет години. Малко по-големият размер на пакетите не предизвика съмнения у инспекторите, а някои от тях бяха поставени там от няколко месеца.
Използването на ПАПС беше най-хитрият майсторски ход на Кериков. Но докато седеше в командната зала, той си позволи да се поздрави с известна доза самодоволство за включването на ПАПС в операцията. Това беше гениално хрумване. Хасан бен Руфти изпитваше съмнения към плана му и искаше да използва свои хора да извършат деликатната операция по поставянето на пакетите с азот, но Кериков подчерта, че присъствието на петдесет араби в Аляска ще предизвика подозрения. Група природозащитници обаче, каквито имаше навсякъде в Съединените щати и особено в Аляска след изявлението на президента за Полярния резерват, нямаше да породи никакви съмнения, още по-малко тревога. Те можеха да останат пред погледите на всички и да протестират на различни места по маршрута на петролопровода, докато другарите им залагаха пакетите с азот по тръбата.
Най-хубавото беше, че не знаеха какво всъщност диктува действията им. Ян Верховен и жалката му банда от безделници не съзнаваха, че саботажът им излиза извън границите на природозащитен акт. Те наивно мислеха, че когато бъде освободен, азотът ще замрази петрола по линията и завинаги ще спре преноса. Активистите вярваха в това, защото Кериков им бе казал така. Никой от тях не се досети, че замразяването на петролопровода ще представлява само временна пречка за „Алиеска“ и отварянето за експлоатация на Полярния природен резерват.
Верховен беше най-опасният от групата. Той беше умен и вероятно имаше коефициента на интелигентност на гений, но беше деформиран от прекалено голямото си себелюбие. Иван Кериков го бе преобразил от член на маргинална групировка психари в движеща сила във войната срещу индустриализацията, а Верховен мислеше, че е постигнал всичко сам. Двайсетте години в КГБ на различни постове бяха научили руснака да манипулира другите. Понякога за тази цел бяха нужни пари, а друг път насаждане на страх, но при Ян Верховен беше достатъчно само малко погалване на себелюбието, за да се съгласи холандецът на всичко. Когато активистите на ПАПС започнаха да поставят пакетите по петролопровода, Верховен дори си бе внушил, че идеята за удара е негова от самото начало.
В командната зала влезе един от хората на Кериков. Широките му рамене бяха покрити със сняг.
— Ще трябват още два часа, за да поставим пакетите с азота. — Мъжът говореше руски с немски акцент и в тона му прозвуча оправдание. — Нашето разузнаване не уточни, че тръбата ще бъде толкова високо над земята, когато стигне до тази станция. Имаме само два камиона с кранове, затова работата ще се забави значително.