Всичко бе свършено. Ригс щеше да разследва защо Патрони е искал да повреди таблото с индикаторите и Лайл не можеше да направи нищо. В спасителната лодка нямаше оръжия, освен оранжевият пистолет за сигнални ракети, но да стреля с него в тясното пространство, беше равносилно на самоубийство. Фосфорният пламък щеше да подпали лодката и отровните изпарения щяха да го задушат вътре, докато върху неподвижното му тяло се сипе втечнена пластмаса и фибростъкло, а лодката се топи.
До полунощ останаха десет минути.
Патрони беше мъртъв, но Хаузър се надяваше, че може би Ригс не знае какво се е опитвал да направи. Вероятно щеше да е възможно да се крие още няколко часа в спасителната лодка и да реши какво е най-добре да предприеме не само за себе си, но и за останалите членове на екипажа. Ако я спуснеше във водата, таблото на мостика щеше да светне и да зазвучат аларми. Ригс щеше да има достатъчно време да изпрати някой терорист да провери какво става много преди Лайл да успее да се отдалечи от танкера.
Изстрелите от картечен пистолет от перилата щяха да направят бягството му най-краткото в историята.
Той започна да обмисля нов план. Очевидно не можеше да напусне „Южен кръст“, без да го забележат. Ригс и последователите и строго охраняваха кораба. Единствената му надежда беше отново да повреди плавателния съд и да не му позволи да стигне до пристанище на континента. Хаузър си спомни колко важно беше за Ригс танкерът да стигне до Сиатъл. Според изчисленията му до пристанището на Вашингтон им оставаше един ден пътуване.
— Ще проверя и спасителната лодка отзад — неочаквано извика глас в мрака.
Лайл реагира мигновено, отметна одеялата и насочи сигналния пистолет към люка. Някой опипваше двойния люк на лодката.
Това беше краят. Хаузър не се бе страхувал толкова много през живота си. Гърлото му пресъхна и ръцете му се разтрепераха. Лицето му се обля в пот, която опари очите му. Вътрешната врата на спасителната лодка започна да се превърта. Още малко натиск, и терористът щеше да отвори люка и да открие скривалището му.
Лайл реши да стреля, каквото и да стане. Ригс явно бе научила за него от Патрони и беше само въпрос на време да го измъкнат от лодката и да го убият. Щеше да бъде по-добре да изстреля сигналната ракета срещу похитителя, когато надникнеше вътре. Хаузър щеше да умре, но щеше да отнесе със себе си поне едно от копелетата.
Свистейки, вътрешният люк започна да се отваря. Лайл отново се бе мушнал под одеялата и само дулото на сигналния пистолет издаваше присъствието му. Едва когато външната врата се открехна, той разбра колко задушен е станал въздухът в спасителната лодка. Студеният солен морски бриз, който нахлу заедно с терориста, беше като влажна милувка, интимна и нежна, но и също толкова мимолетна.
Пазачът беше облечен в черно. На широките му рамене беше преметнат картечен пистолет „Узи“, а в юмрука си държеше автоматичен пистолет „Колт“. Той се провря до половината през тесния отвор, стискайки фенерче между зъбите си. В лявата си ръка имаше предавател и пръстът му беше на бутона. Хаузър не знаеше дали похитителят го забеляза, когато неволно помръдна върху грубите гумени подложки на дъното на лодката. Одеялата върху тялото му се раздвижиха вълнообразно.
— Мисля, че открих някого — извика пазачът по предавателя.
Хаузър действа по-енергично и хладнокръвно отвсякога. Очите на мъжа се разшириха при вида на сигналния пистолет. Той отвори уста да изкрещи, когато Лайл натисна спусъка.
Възпламеняването на ракетата изсмука кислорода от спасителната лодка. Кълбото от разтопен фосфор улучи терориста право в гърдите. Дебелият му анорак мигновено избухна в пламъци. Хаузър видя, че горящото тяло блокира единствения изход за бягство от спасителната лодка, и разбра, че смъртта е близо.
Джоана Ригс усещаше напрежението от новата си длъжност на капитан и командир. Чертите на лицето и бяха изкривени, а около очите и тъмнееха сенки. Беше изтощена и съзнанието и бе притъпено. Кратката почивка преди час, когато Волф я учи да стреля с картечен пистолет „Узи“, вече бе забравена. Стрелбата от крилото на мостика и достави удоволствие. Опияняващо беше да държи оръжието, което бълваше огън и тресеше ръката й. Но сега се бе върнала на мостика, седеше на капитанското място и наблюдаваше пленниците.
Волф, водачът на групата, наета от Иван Кериков, чието истинско име беше Волфганг Шмид, стоеше зад нея. Кобурът му бе разкопчан, за да може да извади автоматичния си пистолет за част от секундата. Кормчията държеше двата лоста на щурвала, навигаторът се бе навел над чертожната маса и полагаше усилия да не обръща внимание на терористите. Джордж Патрони бе коленичил пред отвореното пространство под главното таблото и търсеше къде е повредата в електрическата инсталация. Електротехникът се бе навел до него. Един от хората на Волф ги наблюдаваше внимателно, присвил очи на слабото червеникаво осветление. На рамото му бе преметнат картечен пистолет „Узи“.