— Не виждам нищо, по дяволите — изкрещя той, за да надвика оглушителния шум на разпадащия се хеликоптер.
Мърсър се наведе напред и протегна ръка слепешката в пушека, докато пръстите му докоснаха хладния метал на картечния пистолет „Хеклер и Кох“, който сержантът бе изпуснал, когато „Джет Рейнджър“ бе ударен. Той се изправи и зареди оръжието.
— Закрийте лицата си!
Мърсър се прицели над рамото на Еди и изстреля градушка от куршуми в предното стъкло.
Плексигласът се напука и после излетя в празното пространство. Няколко парчета паднаха в пилотската кабина и едното се заби в рамото на изпадналия в безсъзнание Майк Колинс. Вихрушката изсмука пушека, отнасяйки парализиращата миризма на авиационно гориво. Еди отново можеше да вижда и ръцете му стиснаха здраво контролните лостове на падащия по спирала хеликоптер.
— Няма да успеем — изкрещя той.
Земята на триста метра под тях представляваше безлика, тъмна бездна. Нощта беше беззвездна и не можеха да разберат дали отдолу има скалисти планини, мека поляна или вода. Еди трябваше да опита да се приземи слепешката. Не можеше да разчита дори на висотомера, за да определи позицията им, защото уредът бе блокирал, когато ракетата ги порази.
— Там! — извика Мърсър, сочейки вляво. От мрака изплува горичка високи, прави смърчове. Пирамидалните им върхове приличаха на заострени камбанарии на средновековни църкви. Горичката изглеждаше гъста и щеше да омекоти контролираното разбиване на падащия хеликоптер. Еди се насочи към дърветата. Моторът се задави и угасна, когато остатъкът от горивото изгоря с феноменална скорост.
— Няма да стане. Смърчовете изглеждат близо, но всъщност са най-малко на осемстотин метра — извика Еди. Дъждът намокри всички. Сержантът използва ръкава на униформата си, за да избърше водата от черното лице на Райе, който не можеше дори за секунда да си позволи да махне ръцете си от контролните лостове. Изведнъж на Райе му хрумна идея. — Вратите ви имат аварийни лостове. Дръпнете ги и ще се отворят.
Мърсър и сержантът дръпнаха големите червени ръчки и вратите се спуснаха навън. В кабината нахлу още по-силен дъжд. Въздушното течение завъртя вихрушки във всички посоки.
— Мога да задържа хеликоптера само секунда на височина пет-шест метра над короните на дърветата. Това е най-доброто, което мога да сторя.
— Не, Еди — извика Мърсър. — Няма да оставя теб и Колинс.
— Мърсър, или всички ще загинем, или може да спася вас двамата. Не ми отнемай тази възможност, по дяволите.
Мърсър престана да спори с него. Застана до отворената врата. Райе приближи хеликоптера до горичката, точно над върхарите на смърчовете. Ехото на въртящите се перки отекваше по твърдата земя отдолу. Отблизо дърветата не бяха толкова гъсти, колкото изглеждаха на пръв поглед. Между много от тях имаше големи пространства и ако паднеше от такава височина, човек щеше да се разпръсне като чувал с цимент. Мърсър стисна картечния пистолет в едната си ръка и зачака сигнал от Еди.
— Скачай! — изкрещя Райе, спирайки за миг, и после обърна хеликоптера така, че когато перките се блъснеха в смърчовете и се разпаднеха, парчетата да не ударят Мърсър и сержанта.
Младият войник се поколеба за секунда. В забавянето си той пропусна подходящия момент и не улучи дървото, което си бе набелязал. Тялото му падна в празното пространство, набирайки скорост, и се заби в глинестата почва със скорост сто и двайсет километра в час. Ударът счупи черепа, гръбнака, ръцете и краката му. Младежът умря, преди нервната му система да регистрира нараняванията.
Мърсър наблюдаваше Еди и скочи в мига, когато чернокожият американец отвори устата с пожълтелите си зъби, без да чака дори да чуе заповедта. Прелетя само три метра и падна върху горните клони на висок смърч. Тънките вейки го уплетоха и макар че го удряха безмилостно, забавиха спускането му. Рамото му се блъсна в дебел клон. Грапавата люспеста кора издраска коженото му яке.
Той продължи да пада. Един клон го удари в корема и изкара въздуха от белите му дробове. Друг го перна по бедрото и целият му десен крак от слабините до пръстите се скова. Земята се приближаваше твърде бързо. Всеки допир с дървото беше мъчение. Смърчът го дереше като разярен звяр, но спаси живота му. Най-после, след десетина метра изтезания, Мърсър се стовари върху най-големия клон. Той не успя да се хване за него, но уви ръце около по-долния, и спря спускането си, когато до земята оставаха само два метра. Мърсър увисна там изтощен, преметнал през клона единия си крак и ръката като маймуна. От лицето и краката му капеше кръв.