И после чу как хеликоптерът се разби. Перките отсякоха върхарите на смърчовете наоколо. „Джет Рейнджър“ се разпадна, като се движеше спираловидно напред и разпръскваше парчета и клони по пътя към унищожението си. Част от ротора мина само на трийсет сантиметра от Мърсър, който се пусна от клона и тупна на земята.
Хеликоптерът се блъсна във високите корони на смърчовете толкова силно, че опашката се откъсна и падна, изравяйки двуметрова бразда в земята. Останалата част се заплете в дебелите клони на няколко израснали близо едно до друго дървета. Корпусът увисна на шест метра във въздуха и се залюля застрашително.
Мърсър лежеше по гръб. Дъждовната вода, обливаща лицето му, имаше леко кисел вкус от допира със смърчовете. Капките пареха очите му и го принудиха да се обърне. След минута той събра сили да стане и изохка, когато гърбът и раменете му изпукаха от напрежението, което бяха понесли. Мърсър чу ясен зов за помощ, грабна картечния пистолет, който бе паднал до него, и хукна. Земята беше осеяна с парчета метал и отсечени клони.
След двайсетина метра видя смазаното тяло на сержанта. Нужен му бе само един бърз поглед, за да се увери, че младият войник не е извикал за помощ. Мърсър продължи по-нататък и препъвайки се, стигна до мястото на катастрофата. Кабината на хеликоптера висеше над главата му, крепейки се на гъсто преплетените клони. Райе извика отново и после се закашля.
— Еди, какво правиш там горе, по дяволите? — Мърсър положи усилия да говори шеговито. — Не знаеш ли, че когато се разбиеш, трябва да паднеш на земята?
— Записа ли регистрационния номер на камиона, който ме блъсна?
— Как си?
— Не много зле. Един клон влезе в пилотската кабина и ми изби десетина зъба. Мисля, че и челюстта ми е счупена. Мамка му, вероятно съм станал грозен като теб. — Еди млъкна, опитвайки се да не изгуби съзнание. — Колинс загина. Виждам, че вратът му е прекършен.
— И младокът е мъртъв. Но ти се справи отлично. Ще издържиш ли там горе, докато дойде тежката артилерия? Аз не мога да те сваля.
— Не се тревожи за мен. Ако си в състояние да продължиш, убий онези копелета заради мен.
— В каквото и състояние да съм, те ще си платят. — В гласа на Мърсър прозвуча твърдост и решителност. Търпението му се изчерпваше и съмненията му се бяха изпарили. — Еди, сержантът имаше боен колан. Беше на пода в краката му. Виждаш ли го?
— Чакай малко — рече Еди и след секунда извика. — Да, намерих го.
— Хвърли го. Ще ми трябва. Но запази пистолета за себе си.
Тежкият колан прелетя през клоните и тупна на няколко крачки от Мърсър. Той го взе, преметна найлоновите ремъци на раменете си и закопча колана на кръста си. Вътре имаше нож, медицински комплект за първа помощ, фенерче, компас и четири резервни пълнителя за картечния пистолет.
— Еди, може да мине известно време, докато военновъздушните сили изпратят спасителен екип. Съмнявам се дали сме се виждали на радара, когато ракетата ни удари. Но когато дойдат, използвай пистолета, за да им дадеш сигнал. Знаеш какъв е зовът за помощ — три бързи изстрела. В случай че се проваля в помпената станция и Кериков изпрати хората си да проверят дали някой от нас е оцелял, преди да им се обадиш, увери се, че това са добрите момчета.
— Ще се оправиш ли?
— Ще ти разкажа утре, докато си пием питието в „Грейт Аляскан Буш Къмпани“ — отвърна Мърсър, споменавайки най-известния стриптийз бар в Анкъридж.
— Ти ще черпиш — засмя се Еди, но Мърсър вече се бе ориентирал по компаса и бе тръгнал.
Проливният дъжд заглушаваше звуците от придвижването му. Очите му бяха чувствителни и към най-слабата светлина, затова бързо си проправяше път между пъновете и дебелите дървета. Изчисли, че Еди е прелетял най-малко три километра от мястото, откъдето бяха изстреляли ракетите, затова не се тревожеше, че може да попадне на разузнавателен патрул.
Пренебрегвайки болката, Мърсър успя да стигне до магистралата „Далтън“ само за трийсет минути. Последните четиристотин метра бяха неравна борба нагоре по стръмен склон. Името „магистрала“ беше пресилено. Пътят представляваше тясна чакълена ивица, първоначално предназначена за придвижването на съоръженията за изграждането на петролопровода в Аляска. Мърсър се умори жестоко. Потта му се смесваше с дъжда, който мокреше дрехите му. Температурата на въздуха беше минус два градуса и имаше голяма вероятност телесната му температура да спадне под нормалната, докато падне и умре.
Петролопроводът беше от другата страна на пътя, поддържан над земята с тънки, източени подпори. Дебелата към два метра тръба блестеше в сребристо бледо сияние в мрака и се простираше на север и на юг до тъмния хоризонт в двете посоки. Чакълът на шосето се бе сбил от дългогодишното преминаване на натоварени догоре камиони, пътуващи от богатите на петрол полета на залива Прудо. По краищата растяха храсти. Безбройните им тъмночервени цветчета бяха изсъхнали през лятото и горните части на стеблата бяха оголени и стърчаха във въздуха.