Ако наистина имаше бедствие, законът на морето повеляваше, че запазването на човешкия живот се нарежда преди всичко останало. Стив щеше да бъде принуден да среже тежките мрежи, влачещи се зад кораба, и да подкара възможно най-бързо, за да окаже помощ. Ако това се случеше, трябваше да се прости с надеждата, че ще събере пари за нови мрежи. Но Джош грешеше. Нямаше повикване за помощ и Стив можеше да лови риба.
Той се приготви да изключи радиопредавателя, когато от високоговорителя се разнесе силен, ясен глас, който се чу толкова близо, че човекът сякаш беше в каютата при тях.
— Мейдей, Мейдей, Мейдей. Говори капитанът на „Южен кръст“, до всички плавателни съдове. Мейдей, Мейдей, Мейдей.
Кръвта на Стив се смрази. Уплаши го загубата на бъдещето му, а не съобщението. Тук не ставаше дума за някой малък крайбрежен кораб, а за един от супертанкерите, плаващи по маршрута Аляска — Калифорния. Ханскъм си спомни последиците от катастрофата на „Ексон Валдиз“, които бе гледал по телевизията. Ако коремът на някое от онези чудовища се отвореше и отровата му се излееше близо до протока Пюджит, Стив щеше да бъде един от хилядите рибари, които завинаги щяха да останат без работа.
Той взе решение само за миг, защото всъщност нямаше избор. Ханскъм не само че беше длъжен да окаже съдействие на танкера, но и искаше да го направи. Ако допринесеше поне малко за предотвратяването на катастрофа и спасяването на водите в близост до пролива, Стив не изпитваше колебание да среже мрежите и да се притече на помощ.
— Джош, кажи на Пол да среже мрежите, а Джордж да подаде пълна тяга на моторите. — Ако загубеше траулера си заради тази случка, Стив искаше да бъде сигурен, че това няма да е напразно. Той погледна цифрите на радиопредавателя и бързо изчисли курса. — И предай на Джордж да завие на 342 градуса надясно и да пръсне моторите, ако трябва.
Джош изскочи от каютата и се развика развълнувано, но с авторитета на човек с мисия. Стив взе микрофона.
— Говори собственикът на траулера „Гордостта на Сюзи“. Моля, усилете сигнала. Потвърдете координатите си и кажете какъв е проблемът.
Лайл Хаузър изпита неимоверно облекчение.
— Слава Богу, че ме чухте, капитане. Мислех, че съм далеч от брега и сигналът ми ще бъде засечен едва след десет часа. Моят кораб беше превзет от терористи, които действат с някои членове на екипажа. Аз се намирам в спасителна лодка на около двеста и петдесет мили западно от Белингам. Не мога да ви дам по-точни координати.
Стив имаше чувството, че чува реплики от „Бунтът на «Баунти»“. Корабът превзет, а капитанът се носи по морето в спасителна лодка? Това беше началото на XXI век и подобни неща вече не се случваха. Невероятно. Дали не беше някаква перверзна шега?
Но „Гордостта на Сюзи“ беше извън обхвата на почти всички радиопредаватели на брега и според уреда, определящ посоката, сигналът идваше от открито море. Може би беше истина. „Господи — помисли Стив. — Терористи контролират супертанкер.“
— Трябва да предадете съобщение на властите — продължи гласът от високоговорителя, — но при никакви обстоятелства не трябва да информирате собствениците на кораба. Опасявам се, че те са замесени с терористите.
— Не разбирам. Моля, изяснете. Не мога да се свържа с брега, защото е далеч, а предавателят ми е не е достатъчно мощен. Ще стигна до вас за няколко часа. — Стив усети, че траулерът набира скорост.
— Не. Върнете се на брега по най-бързия начин и съобщете на бреговата охрана какво става. Те трябва да спрат „Южен кръст“. Танкерът вече трябва да е близо до Сиатъл и мисля, че похитителите смятат да го разрушат в протока Пюджит.
Стив запали лампите, извади карта от шкафа под предавателя, като затисна краищата и с две празни чаши за кафе, и справочника по навигация, по който учеше Джошуа. Той ги прегледа набързо и направи груби изчисления.
— Капитане, намираме се на еднакво разстояние от Порт Харди и Бамфийлд, Британска Колумбия. Мога да ви спася или да се върна на брега. — Стив пресметна приблизителното разстояние въз основа на силата на сигнала и мощността на предавателя, отчитайки и атмосферните условия. — Ще бъда при вас след около пет часа, а след още три ще можем да се свържем с Порт Харди. Това е най-доброто, което мога да направя.
— Прието, капитане — отвърна Хаузър, осъзнавайки, че се е отклонил по-навътре в открития океан, отколкото предполагаше. Освен това разбра колко много му е провървяло, че някой слуша радиопредавателя си в този късен час и в тези обикновено спокойни води. „Гордостта на Сюзи“ беше почти на триста километра от най-близките корабни маршрути.