— Ще следим тази честота, докато установим визуален контакт. Край. — Стив остави микрофона на вилката и се качи на мостика.
Джордж Будет стоеше зад щурвала, а Джошуа беше до него. Носът на траулера пореше вълните. Стив забеляза, че до максималната тяга остават още няколко деления, протегна ръка и дръпна лостовете докрай. Дизеловите двигатели под палубата изреваха и корабчето започна да вибрира. Движението с тази скорост в продължение на няколко часа щеше да нанесе необратими увреждания на моторите и витлото.
— Ако банката ще ми взима лодката, ще се погрижа старото корито да не е в движение.
Заливът Кук, Аляска
От зората на цивилизацията човекът е демонстрирал невероятната способност да използва природни ресурси, намиращи се в близост до най-ранните му селища. Но от времето на Шумер, Месопотамия и Древен Египет хората не са намирали широка употреба на черната лепкава смола, извираща от недрата на земята. Някои цивилизации са използвали подобното на катран вещество за строежи на пътища и за запушване на лодки, а египетските балсаматори са увивали мумиите в напоено с битум ленено платно, но истинският потенциал на петрола е бил открит след хилядолетия.
Едва в средата на XIX век колелата на индустриалната революция започват да се въртят бързо и човекът се връща към вонящите мазни дупки с петрол, с които е осеяна земята. Извлеченият от земните недра нефт се рафинира и се използва като идеално индустриално смазочно масло. По същото време търговските китоловни флотилии намаляват рязко броя на китовете в света и повишават цената на китовата мас, докато я превръщат в непостижим източник на светлина в домовете и фабриките. Керосинът, производно на петрола, излиза на преден план, за да запълни тази ниша, предвещавайки края на китоловците от Нова Англия. В продължение на близо шейсет години, докато рафинират керосин, петролните компании изгарят остатъчните продукти, най-вече силно запалимия, но безполезен продукт, наречен бензин.
С изключение на старата морска сонда, използвана от Едуин Дрейк в Тайтъсвил, Пенсилвания, по онова време в експлоатацията и добиването на петрола има малко нововъведения. Простата сонда на Дрейк и събирането на петрола на повърхността лесно се справят с нарастващото търсене на керосина. За момента търсенето не налага нови открития, докато двама германски инженери Николаус Ото и Готлиб Даймлер не комбинират изобретенията си — четиритактов двигател с вътрешно горене, задвижван с бензин, и карбуратор, който инжектира тънка струя гориво в цилиндрите на двигателя. Даймлер заимства идеята от пулверизатора на парфюма на съпругата си.
След откриването на електрическата крушка от Едисон през 1879 година автомобилът започва да използва бензин вместо керосин. Това дава началото на надпреварата за задоволяване на безпрецедентното търсене на автомобилно гориво.
Ражда се петролната индустрия, такава каквато я познаваме днес.
През 1901 година в Спиндълтоп в Тексас се използва съвременната въртяща се сонда и година по-късно в района са изкопани около четиристотин кладенеца. Много бързо търсенето на петрол се разпространява в океаните. Експериментът на Х. Л. Уилямс да извлича петрол от специално направени скелета в Съмърланд, Калифорния, довежда до подвижните сондови платформи, издигнати върху специално направена структура от колове и вкарвани във водите на Мексиканския залив. Необходимостта от петрол принуждава компаниите да навлязат навътре във владенията на откритията и изобретенията и на географията. През 1930 година работниците буквално могат да ходят по венецуелското езеро Маракайбо, стъпвайки по многобройните петролни платформи.
Търсенето напредва в райони, където дотогава човекът не е стъпвал, нежелан натрапник, който без модерни технологии няма шанс да оцелее, още по-малко да набави огромните количества петрол, от които обществото се нуждае. Сондите проникват на все по-голяма дълбочина — трийсет метра, шейсет, триста, деветстотин. Търсенето ще свърши само когато петролът бъде изчерпан. Но дълбочината не е единственото препятствие, което трябва да бъде преодоляно от крайбрежните платформи.
Природата е капризна и създава някои от най-богатите си петролни залежи в най-негостоприемни терени — в Персийския залив, където високите температури превръщат смазочните масла във вода, Мексиканския залив, където силните африкански пясъчни бури се заменят от урагани, движещи се със скорост триста километра в час, и Северно море, където Северният ледовит океан бушува с пълната си ярост по европейското крайбрежие. А сега петролните компании навлизаха в заледените води на залива Прудо в Северния ледовит океан и предизвикателно строяха платформи, направени да издържат на неимоверния натиск на полярния лед.