— Спомена за контролните уреди на спомагателната помпа. Можеш ли да работиш с тях?
— Да, но какво от това?
— Ще се измъкнем оттук за два часа — загадъчно се усмихна Мърсър.
— Да не си се побъркал?
— Не. Ще видиш.
На борда на „Пертомакс Прудо Омега“
Кериков излезе от банята. Обикновено сивкавата му кожа сега беше розова и блестеше, а космите на гърдите му бяха пригладени. Той уви хавлия на кръста си и се избърса с друга. Беше се избръснал, използвайки рутинния сутрешен тоалет, за да се освежи. Беше три сутринта, а Кериков не беше спал от трийсет часа. Душът бе направил чудеса, както и шотландското уиски, което си наля, преди да влезе в банята.
Тъкмо започна да се облича, когато на вратата на каютата се потропа. Абу Алам влезе, без да бъде поканен, настани се на дивана и се вторачи в голия Кериков със смесица от омраза и сексуален интерес. Арабинът отвращаваше Кериков повече от всеки друг, когото познаваше.
— Той е долу при жената — докладва Алам. — Не разбирам защо просто не убием и двамата.
— Защото не искам да бързам да се справя с Мърсър. Въпросът между нас е личен. А що се отнася до жената, тя е дъщеря на един от партньорите ни и присъствието и тук ще гарантира, че той ще изпълни своята част от сделката. Ако Макс Джонсън реши да ни разобличи, след като разбере за измамата, жената ще бъде твоя, докогато искаш, при условие че изпратим на баща и видеозаписи за времето, което си прекарал с нея. — Кериков си представи как Алам и двамата му помощници изнасилват и се гаврят с младата наследница. — Но ако Джонсън изпълни споразумението ни, тя трябва да бъде освободена незабавно, и ако чуя, че си я докоснал, ще те убия.
Алам го изгледа недоверчиво.
— Никой не може да ме уплаши с празни заплахи. Руснакът не обърна внимание на позьорството му.
— Иди да намериш нашия приятел Верховен и после ще се върнем във Валдиз. При изтеглянето си от помпена станция пет ПАПС ще взривят няколко моста и ще направят непроходим пътя на север. Ще ни останат само няколко часа, преди властите да угасят пожара във Феърбанкс и да освободят хеликоптери, които да разследват какво се е случило в станцията. Колко време ти е необходимо, за да поставиш експлозивите на „Надежда“?
— Напълно разрушен ли го искаш, или само потопен?
— Да няма отломка, по-голяма от пощенска марка — с равен глас отвърна Кериков.
— Може би час-два. Би трябвало да успея да поставя експлозиви на всички резервоари с гориво. Ще използвам детонаторен шнур и ще насоча взрива така, че ударът да разруши и двете страни на корпуса едновременно. — Алам говореше с компетентността, придобита от годините на терористична подготовка и дейност, първо в Алжир, а после по улиците на Ливан и базите в пустинята на Либия, Иран и Ирак.
Кериков видя нервния тик на лицето на арабина. Потрепването беше толкова леко, че ако не гледаше, нямаше да го забележи. Руснакът подозираше, че Алам има заповед да го убие, след като разруши петролопровода в Аляска и режисира потопяването на супертанкера в крайбрежните води на Съединените щати. Руфти се готвеше да го измами.
Кериков предполагаше, че ще стане така още преди да се свърже с Руфти. Арабинът беше отчайващо прозрачен. Наистина ли мислеше, че Кериков не може да се защити от измама?
Господ да ни пази от амбициите на невменяемите.
Мърсър бе изрекъл само няколко думи от плана си за бягство, когато лицето на Аги пламна и се зачерви от гняв.
— Ти си се побъркал. Имаш ли представа какво ще стане? Балансът на тези чудовища трябва да бъде наблюдаван денонощно. Когато зимата дойде и петролната платформа няма да работи, екипажът пак ще остане на борда, за да се грижи ледовете да не повлияят на стабилността й. На платформа с подобни размери покритие от пет сантиметра лед тежи като четиристотин и петдесет тона и може да я преобърне, ако не бъде премахнато. Освен това говориш за нарушаване на баланса. Ако е натоварена догоре, „Омега“ ще се преобърне много преди да стигнем до върха на подпората. Забрави ли за петстотин хилядите галона дизелово гориво, за които споменах? Те ще се превърнат в хлъзгаво покритие на целия залив, ако платформата забие нос във водата.
— Аги, ако ме изслушаш…
Тя го прекъсна, сякаш Мърсър не бе отварял уста.
— Остави грижата за околната среда, но не може да мислиш, че ще оцелеем дълго във водата, дори ако успеем да стигнем догоре. Господи, тук температурата е малко над точката на замръзване. Ще получим хипотермия за двайсет минути и ще умрем пет минути по-късно.