— Тогава дано в момента да е в тоалетната, защото съм готов да го осъществя.
Мърсър бе залепил многобройните разкъсвания и дупки по външната страна на неопреновия костюм, като използва цяла ролка пластир. Сребристите лепенки бяха толкова много, че неопренът заприлича на ризница. Той отдели десетина минути, за да превърже раните си, да спре кръвта и да глътне двете таблетки кодеин, които бе намерил. Хапчетата му бяха необходими, ако искаше да оцелее от предстоящото изпитание.
Салът беше поставен върху няколко кутии за инструменти. Четирите тръби бяха свързани с пластира в ромбовидна форма, а мушамата бе залепена отдолу. Когато Мърсър легнеше с глава в единия ъгъл, ръцете му можеха да хванат другите два, а краката му да висят от долната част. Вдлъбнатината на тялото му върху увисналата мушама щеше да създаде налягането, от който салът се нуждаеше, за да плава на повърхността, и щеше да пази Аги суха. Мърсър облече костюма, в случай че в сала влезе вода. Аги щеше да легне на гърдите му. Ако обаче потънеха, нищо нямаше да ги спаси.
Мърсър бе успял да изстърже няколко шепи грес от кабела на асансьора. Аги го гледаше учудено, докато той мажеше главата си.
— Не се тревожи. Ти си следващата.
— Защо?
— Плувците в Ламанша го правят от години. Гресът не позволява на леденостудената вода да влезе в съприкосновение с кожата ти и така предотвратява загубата на телесна топлина — обясни Мърсър, приближи се до нея, надигна крачола на панталона и и намаза гладката и кожа, като се опитваше да не мисли колко еротичен е допирът.
Сложи машинно масло и на китките, и на врата й. Докато пръстите му масажираха гърлото й, Аги измърка като доволно коте.
— Иска ми се да правехме това на друго място и маслото да миришеше на пасифлора, а не на машини.
Мърсър я целуна по челото и после започна да я облепва с пластир.
— Щом стигнем догоре, ще трябва да слезем от сала и да газим във водата, докато отворим вратата на асансьора. — Подаде и най-голямата отвертка, четирийсет и пет сантиметрово парче от закалена въглеродна стомана и пластмаса, идеален лост за отваряне на люка в горния край на подпората.
Аги трепереше. И не само от студения въздух. След час и двамата можеше да са мъртви. Мърсър бе изпитвал това чувство, но не беше свикнал с него. Аги обаче не бе имала подобни преживявания. Красивото и лице беше бледо, а начупените и устни трепереха. Очите и блестяха и бяха пълни със сълзи.
Тя кимна, а после не устоя, притисна се него, уви ръце около врата му и го целуна. Това можеше да е последната им прегръдка и за миг тя прогони страха, но не беше само сексуалното привличане. Между тях премина електричество, нещо осезаемо, което не можеха и не искаха да отрекат. Ако оцелееха, и двамата изпитваха желание да го изследват.
— Готова ли си?
— Да го направим — отговори Аги.
Мърсър легна на сала и пъхна ръце в примките от пластир, които бе направил. Кутиите за инструменти отдолу щяха да гарантират равномерен приток на вода, за да не се напълни салът.
Аги се приближи до контролните уреди и натисна няколко бутона, включвайки помпите. Звукът на огромните турбини отекна по стоманените стени, когато през всяка помпа започнаха да прииждат по четири хиляди галона вода в минута.
— Шумът ще спре, когато помпите останат под водата — извика Аги, затваряйки херметическите капачки на електронните уреди. — Имаме десет минути, докато водата стигне дотук.
— Заеми позиция — отвърна Мърсър. — Не можем да си позволим да бъдем изненадани.
Тя легна върху него и притисна гръб до гърдите му.
— Не. Обърни се така, че краката ти да са около главата ми, за да разпределим тежестта по-равномерно.
Аги се премести и положението на тялото и предостави на Мърсър гледка към загадъчното място между разтворените и бедра. Той бързо прогони от съзнанието си тези мисли и се съсредоточи върху предстоящата задача.
Чакането им се стори безкрайно. Двамата лежаха неподвижно, без да разговарят. Най-сетне помпите останаха под водата и пронизителният им вой стихна до тихо свистене. Водата се издигаше толкова бързо, че те усещаха въздушното течение, предизвикано от движението й. Минутите се влачеха бавно. Мърсър непрекъснато поглеждаше встрани, очаквайки да я види как нахлува през решетките на пода.
Всяка секунда беше по-мъчителна от предишната. Чакането и страхът ги изнервиха и ги накараха да се местят неспокойно. Мърсър дишаше дълбоко и принуди Аги да се изтегли още по-напред и да заеме по-неудобно положение.