— Парите — отговаря Федър, но осъзнал, че не е съвсем прав, добавя: — И още нещо.
Редфорд го изчаква да продължи.
— Там има богатства, трупани отдавна — казва Федър. — Още от времето на дърводобива и първите мелници. Тогава е било по-лесно да си изискан с камериерка, шофьор и още седем прислужници, които да поддържат къщата.
— На езерото Минетонка ли сте живели?
— Не, по-далече, но през трийсетте години, когато бях дете, ходех там на рождени дни.
Редфорд изглежда заинтригуван.
Федър продължава:
— Не бях от богато семейство. Имах стипендия за едно училище в Минеаполис, където учеха богаташките деца… обикновено ги докарваха шофьорите. Сутрин големите, черни, дълги пакарди спираха пред училището, шофьорите в черни униформи изскачаха от колите и се втурваха да отворят задната врата, откъдето се появяваха момчетата. Следобед лимузините и шофьорите се връщаха, момчетата се качваха и тръгваха към езерото Минетонка. Аз ходех на училище с велосипед. Понякога виждах в огледалото как някой от огромните пакарди се приближава отзад, обръщах се и махах с ръка на момчето вътре, то ми отвръщаше на поздрава, случваше се и шофьорът да ми махне, а най-смешното е, че момчето май завиждаше на мен. Аз бях напълно свободен. А то беше затворник на задната седалка на черния пакард и го осъзнаваше.
— В кое училище учехте?
— „Блейк“.
Погледът на Редфорд се напряга.
— Точно в същото училище е учил и съквартирантът ми!
— Светът е малък — отбелязва Федър.
— Да, наистина!
От въодушевлението на Редфорд личи, че съществува някаква връзка, определена точка на повърхността на нещата, под която се намира важна конструкция.
— Още имам приятни спомени оттам — казва Федър.
Изражението на Редфорд подсказва, че той би искал да послуша още, но, разбира се, не е дошъл за това. Говорят още малко за най-различни несвързани неща, сетне той почва по същество. Млъква и после подхваща:
— Струва ми се, че преди всичко трябва да кажа колко се възхищавам от книгата ви, за мен тя е предизвикателство и стимул. Винаги съм размишлявал върху идеите за „Качеството“. Винаги съм ги разглеждал точно по този начин. Прочетох книгата веднага след като излезе и щях да се свържа с вас още тогава, но някой ми каза, че правата вече са откупени.
В речта му се е прокраднала необичайна скованост, сякаш е репетирал. Защо пък точно той ще се държи като лош актьор?
— Много бих искал да получа правата да екранизирам книгата — допълва Редфорд.
— Имате ги — отговаря Федър.
Редфорд се сепва. Сигурно Федър е изтърсил нещо неуместно. В биографиите на Редфорд се подчертава неговата „невъзмутимост“, но сега той изглежда стреснат.
— Нямаше да се заема, ако не възнамерявах да дам правата на вас — казва Федър.
Но Редфорд не изглежда особено зарадван. По-скоро е изненадан и се замисля за нещо свое. Вече не е заинтригуван.
Пита за предишните филмови сделки.
— О, това е дълга история — отвръща Федър и обяснява поредицата от продадени филмови опции, които са се провалили по една или друга причина.
Редфорд възвръща обичайното си изражение, слуша внимателно. След изчерпването на темата предпазливо преминават към въпроса за сценария. Редфорд препоръчва сценарист, когото Федър познава. Той се съгласява.
Редфорд смята да пресъздаде изцяло сцената, където преподавателят стои цял час пред пълната със студенти аудитория и не обелва нито дума, докато накрая студентите, изнервени и уплашени, буквално хукват към вратата. Очевидно възнамерява да изпълни сцената с ретроспективни кадри. Федър намира идеята за добра. Забележително е как Редфорд се вживява в книгата. Заради сцената в аудиторията той изцяло подминава сцените по пътя и поддръжката на мотоциклета, объркали другите сценаристи, и се насочва право към сцената в аудиторията, фактическото начало на книгата с кратко описание как се преподава съчинение в час по английски.
Редфорд обяснява, че сцените по пътя ще се снимат в натура. Казва, че Федър може да посещава снимачната площадка винаги когато пожелае, „но не всеки ден“. Федър не разбира какво означава това.
Стигат до възловия проблем за абстрактните идеи. Книгата се занимава предимно с философските идеи за Качеството. Големите касови филми не представят визуално идеите. Редфорд обяснява, че идеите трябва да се сгъстят и да се покажат косвено. Федър не е сигурен дали е разбрал точно. Предпочита да види как ще се осъществи този замисъл.
Редфорд усеща съмненията на Федър и го предупреждава:
— Както и да се направи филмът, няма да ви хареса.
Федър се замисля дали тези думи не са само презастраховка. Редфорд разказва за автора на друга книга, който видял екранизацията и се помъчил да я хареса, но не бил кой знае колко въодушевен.