Изведнъж се оказва, че сме се върнали при отправната точка: при основателите на американската култура — пуританите, така отдадени на борбата за освобождаване от „първородния грях“. Митовете, с които те обясняват първородния грях, вече не вършат работа в науката, но вгледаме ли се какво в тяхното общество е било обявено за грях, ще видим нещо забележително. Пиенето, танците, сексът, свиренето на цигулка, хазартът, мързелът са все биологични удоволствия. Ранната пуританска нравственост до голяма степен е потискала биологичното качество. В Метафизиката на Качеството старата пуританска догма е изчезнала, но практическите и нравствените съждения намират разумно обяснение.
Викторианците всъщност не вярват като Федър в биологичните ограничения на старите пуритани. Те скъсват с техните норми. Ала на думи им остават верни и на мода се запазва старата школа на биологично потисничество с нейния принцип „Ако щадиш пръчката, не жалиш детето“. Творбите на децата, възпитани в тази традиция, показват обаче колко по-почтени и социално зрели са те в сравнение със съвременните хора. Интелектуалците от двайсетте години се борят против старите обществени норми, но са израсли в техния дух и затова причиненото от тях разпадане на предишните норми не ги променя. Ала от него страдат потомците им, израсли вече без нормите.
Метафизиката на Качеството стига до заключението, че старите пуритански и викториански обществени норми не бива да се следват сляпо, но също така не бива да се нападат безразборно. Те трябва да се изтупат от праха и да се преразгледат справедливо и безпристрастно, за да се откроят намеренията им и реалните им постижения при изграждането на едно по-силно общество. Трябва да разберем, че когато подкопава интелектуалната свобода заради собствените си цели, обществото представлява абсолютното зло, но когато потиска биологичната свобода заради собствените си цели, то от нравствена гледна точка е абсолютното добро. Моралното добро и зло не са само „обичаи“. Те са реални като камъните и дърветата. Опустошителните симпатии на интелектуалците от шейсетте години и от по-късно време към беззаконието несъмнено произтичат от обществения строй, възприеман като общ враг. Но Метафизиката на Качеството стига до извода, че подобни симпатии всъщност са глупави. Той се потвърждава от десетилетията след шейсетте години.
Федър си спомни един разговор от началото на шейсетте години с преподавател от Чикагския университет, който се изнасяше от съседния на университета квартал Удлоун, защото там се заселваха чернокожи престъпници и ставаше опасно да живее с тях. Федър отбеляза, че преместването не решава проблема.
Тогава професорът избухна:
— Какво знаеш ти! Опитахме всичко! Провеждахме семинари, създавахме кръжоци, организирахме съвети. Години наред се трудихме. Опитахме всичко. Безрезултатно! Нямаш представа какво поражение е това за нас — добави професорът. — Сякаш изобщо не сме опитвали нищо.
Тогава Федър не знаеше какво да отговори, но сега вече бе наясно. Не е вярно, че разумът сам може да се справи с биологичната престъпност, че можеш с приказки да ликвидираш престъпленията. Интелектуалните модели не са в състояние пряко да контролират биологичните. Единствено социалните модели могат да се справят с биологичните, а общественото и биологичното не общуват помежду си с думи. Средство за общуване винаги е полицаят или войникът с неговото оръжие. Всички исторически закони, всички доводи, всички конституции, харти за правата на човека и декларации за независимостта не са нищо друго освен указания за армията и полицията. Те се обезсмислят, ако армията и полицията не могат да изпълняват и не изпълняват правилно указанията им.
Сега вече Федър смяташе, че объркването на професора се дължи отчасти на привързаността му към интелектуалните учения на двайсети век, за които неговият университет бе допринесъл значително. Друга причина вероятно беше обстоятелството, че престъпниците бяха чернокожи. Ако в квартала се заселваше бяла измет — крадци, изнасилвачи и убийци, — реакцията би била много по-яростна, но когато белите се опълчват срещу чернокожите заради грабежите, изнасилванията и убийствата, те дават възможност да бъдат обвинени в расизъм. При тогавашното обществено мнение нито един интелектуалец не смееше открито да се изложи на опасността да бъде обвинен в расизъм. Самата мисъл за това го сковаваше. Парализа.