Докато чакаше асансьора в коридора, се заслуша във виенето на вятъра в асансьорната шахта. Вятърът виеше. За хората с яхти звуците му са изпълнени със смисъл, който останалите рядко разбират.
Изведнъж му хрумна, че пеперудата изобщо не се е мъчила да стигне чак дотук. Тя просто се е качила с асансьора както всички останали. Съвременна пеперуда. С мрака са се борили само викторианските пеперуди.
При тази мисъл се усмихна лекичко.
25.
Когато таксито стигна до кея при Седемдесет и девета улица, Федър усети, че вятърът над реката е променил посоката си към северозапад. Това беше признак, че дъждът скоро ще спре.
До входа стоеше чернокож мъж, облегнат на парапета, и го гледаше. За миг Федър се зачуди какво ли прави там. После се сети, че сигурно е пазачът. Човекът обаче не беше с униформа.
Федър плати на шофьора на таксито, събра багажа си от седалката и слезе.
— Пазиш ли? — обърна се той към пазача.
Човекът кимна и попита:
— Ваша ли е яхтата в края?
Федър потвърди.
— Какво има? — заинтересува се той.
— Нищо — каза пазачът и погледна Федър. — Но на нея има някой.
— И какво прави?
— Жена е. Просто седи. Без горна дреха е. Питах я какво има, тя ми каза, че е „оттук“. Само ме изгледа.
— Познавам я — отговори Федър. — Сигурно е забравила комбинацията за отключване.
Кеят беше хлъзгав и той внимателно тръгна с багажа по дъските. Видя я под крана.
Стана му неприятно. Тя трябваше вече да е изчезнала. Какво ли му е приготвила сега?
Когато се приближи, широко отворените очи на Лайла бяха втренчени. Тя сякаш не го познаваше. Федър се запита дали не е взела наркотик.
Хвърли багажа над въжетата и стъпи на борда.
— Защо не влезе? — попита я той.
Не последва отговор.
Скоро щеше да разбере.
Завъртя комбинацията на катинара в тъмното, ориентираше се по щракането, после рязко го дръпна и отключи. Може би затова не беше успяла да влезе.
— Не можа ли да се справиш с катинара?
— Откраднаха ми портмонето.
Аха, ето какъв бил проблемът й.
Изпита известно облекчение. Ако само й трябваха пари, можеше да й даде достатъчно, за да си тръгне на сутринта. Нямаше да му попречи още една нощ.
— Добре, хайде да влизаме — подкани я той.
— Ние сме готови за път — каза Лайла.
Изправи се по особен начин, сякаш носеше нещо тежко.
„Кои ние?“ — не разбра Федър.
Когато влязоха вътре, Федър й подаде хавлиена кърпа, но вместо да се избърше, тя разтвори вързопа в ръцете си и почна да милва нещо подобно на бебешко личице.
Федър се доближи и видя, че Лайла не държи бебе. Беше глава на кукла.
Лайла му се усмихна.
— Ще пътуваме всички заедно.
Федър се взря в лицето й. Беше спокойно.
— Върна се при мен от реката — обясни Лайла.
— Кой?
— Тя ще ни помогне да стигнем острова.
„Какъв остров? — не проумяваше Федър. — Каква е тази кукла?“
— За какво говориш? — попита гласно той.
Погледна я много изпитателно. Лайла отвърна на погледа му и той изведнъж пак видя сиянието — същото като в бара в Кингстън, и изпита внезапно, макар и неуместно облекчение.
Не беше от наркотици.
Федър се отпусна на койката и се помъчи да обмисли нещата.
Свариха го неподготвен.
След малко проговори:
— Разкажи ми за острова.
— Лъки сигурно вече е стигнал дотам — отговори тя.
— Лъки ли?
— Всички ще отидем — увери го Лайла и добави: — Разбираш ли, знам кой си ти.
— Кой?
— Лодкарят.
Нямаше смисъл да я пита повече. Само щеше да стигне до нови въпроси.
Лайла погледна куклата с обожание. Не беше от наркотици, помисли Федър. Ама че беля! Той разпозна начина й на говорене, „кашата от думи“. Самия него веднъж го бяха обвинявали в същото. Думите имаха смисъл за Лайла, но много неща оставаха недоизказани, тя ги пропускаше и блуждаеше от място на място.
Федър дълго я гледа, докато не забеляза, че лицето й придобива замечтан вид.
— Я се изсуши и се преоблечи — каза той.
Лайла не отговори. Само погледна куклата и й загука.
— Защо не идеш да си починеш? — предложи Федър.
Пак никакъв отговор.
— Яде ли ти се нещо?
Тя поклати глава и се усмихна замечтано.
Федър се изправи и я дръпна за рамото.
— Хайде, не заспивай.
Тя сякаш се разбуди малко, погледна го с празен поглед, после внимателно загъна куклата и стана. Тръгна пред него като сомнамбул, внимателно сложи куклата на койката и бавно легна до нея.