Боас твърди, че категориите, които нямат значение за дадената култура, не се отразяват в езика. Докато категориите с културно значение имат подробно езиково изражение. Последователката на Боас Рут Бенедикт заявява:
„Културният модел на всяка цивилизация използува определена част от огромната дъга на потенциалните човешки цели и подбуди, също както… всяка култура използува определени избрани материални способи или културни характеристики. Огромната дъга, по която са разположени всички възможни видове човешко поведение, е необхватна и пълна с противоречия, така че нито една отделна култура не е в състояние да оползотвори дори значителна част от нея. Първото изискване е подборът. Без подбор нито една култура не може да стане разбираема, намеренията, които подбира и усвоява, са много по-важни от конкретните подробности или брачните формалности, подбирани по същия начин.“
Детето, израсло в общество, което познава парите, рисува по-големи монети от детето в първобитната култура. Нещо повече, детето на паричната култура надценява размера на монетата в сравнение с нейната стойност. Бедните деца го надценяват повече от богатите.
Ескимосите различават шестнайсет различни форми на леда, също както за нас са различни дърветата и храстите. Индусите, от друга страна, използуват една и съща дума за „сняг“ и „лед“. Индианците крийк и натчез не различават жълтото от зеленото. По същия начин чоктоу, туника, керезейските индианци пуебло и редица други народи не правят терминологична разлика между синьото и зеленото. Хопи нямат дума за понятието „време“.
Едуард Сапир пише:
„Всъщност «реалният свят» до голяма степен несъзнателно се гради върху езиковите навици на групата… Форми и значения, които изглеждат очевидни за външния наблюдател, рязко биват отхвърляни от носителите на моделите, докато съвършено ясни за тях принципи и подтекст понякога са неразличими за наблюдателя.“
По думите на Клъкхоун:
„Всеки език е нещо повече от средство за изразяване на мисли, дори нещо повече от средство за обработка на чувствата на другите и за самоизразяване. Всеки език е също така средство за категоризиране на преживяванията. Случките в «реалния» свят никога не се преживяват и разказват така, както би ги отчела една машина. Съществува процес на подбор и тълкуване в самия акт на реакцията. Някои особености на външната ситуация се засилват, други се пренебрегват или подценяват.
Всеки народ има своя характерна група, където хората класифицират преживяванията си. Сякаш езикът им казва: «забележи това», «винаги разграничавай това от другото», «тези неща винаги вървят заедно». Тъй като хората от най-ранно детство се приучават да реагират на тези сигнали, те приемат разграниченията като даденост, като част от неизбежното съдържание на живота.“
Това обясняваше до голяма степен думите, които Федър бе чул в психиатричното отделение. Пациентите проявяваха не някаква обща черта, а тъкмо липсата на такава черта. Липсваше възприетото от „нормалните“ хора разиграване на роли. Нормалните се осъзнават какви актьори са, докато ненормалните виждат преструвките им и се отвращават от тях.
Известен е експериментът, при който нормален човек се преструва на болен и влиза в психиатричното отделение. Никой от персонала не забелязва измамата, но останалите пациенти го разкриват. Усещат, че той играе роля. Разликата не може да бъде забелязана от членовете на болничния персонал, погълнати от разиграването на отредените им социални роли.
Лудостта като липса на общи отличителни черти се доказва и от теста за шизофрения с мастиленото петно на Роршах. На пациента се показват безформени мастилени петна и му се задава въпросът какво вижда. Ако каже: „Виждам хубава жена с цветя на шапката“, няма признаци на шизофрения. Но ако заяви: „Виждам само едно мастилено петно“, той проявява такива признаци. Който отговори с най-изкусната лъжа, получава най-много точки за нормалност. Проваля се онзи, който казва абсолютната истина. Нормалността не е истината. Нормалността е съобразяване с очакванията на обществото. Истината понякога се съобразява с тях, друг път не.
Федър бе възприел за това явление понятието „статичен филтър“. Виждаше как филтърът действува на всички равнища. Когато например някой възхвалява родния ни град, семейството или идеите ни, ние вярваме и запомняме, но ако ги отхвърли, се ядосваме, заклеймяваме го, не обръщаме внимание на думите му и ги забравяме. Статичната ценностна система отхвърля неблагоприятните мнения и пропуска през филтъра благоприятните.