— Добре ли си? — попита той.
Погледът й не се промени.
Въпросът не беше кой знае колко умен. Федър реши да пробва още веднъж.
— Как се чувствуваш?
Отново никакъв отговор. Погледът й се плъзна покрай него.
Ох-ох. Струваше му се познато. Май трябваше да се досети какво ще последва. Отстрани изглеждаше точно така. Кататоничен транс. Не обръщаш внимание на нищо.
След малко Федър тихо проговори:
— Всичко е наред. Известно време ще се грижа за теб.
Изчака дали няма да последва реакция, но напразно. Само унесеният празен поглед право напред.
„Знае, че съм тук — помисли той, — сигурно усеща присъствието ми по-отчетливо, отколкото аз нейното. Само че не иска да признае. Прилича на котка, покатерила се високо на някое дърво. Ако тръгнеш след нея, тя се плаши и се качва още по-нависоко или ти се нахвърля.“
Само това оставаше! След всичко, което се случи на кея.
Федър притвори леко вратата и пак се върна в кабината.
Ами сега?
От антропологичните книги бе научил, че трансовите състояния се смятат за опасни. Случката на кея съвпадаше с описанието на малайския амок — напрегнато съсредоточаване, понякога последвано от внезапен пристъп на насилие. Но от личните си преживявания знаеше, че не е чак толкова опасно. Насилие се получава, ако враждебно настроени хора се опитват да прекъснат транса, а Федър не се канеше да прави подобно нещо.
Всъщност имаше чувството, че най-лошото е преминало. Снощната случка в Манхатън беше зловеща, защото Лайла изглеждаше щастлива. Не страдаше. Когато прегръщаше и люлееше куклата, напомняше премръзнал до смърт човек, който казва, че вече се е стоплил. В такива случаи ти иде да извикаш: „Не! Не! Почувствувай студа! Добре си, докато страдаш!“
Сега се беше променила. Въпросът обаче беше промяната за добро ли е или за лошо? Федър реши, че единственото, което може да направи, е да изчака да види накъде ще тръгнат нещата. Имаше изгледи хубавото време да се задържи още малко. Той можеше да си намери най-различни занимания.
… Например да хапне. Беше ранен следобед. Отначало смяташе да спре при Атлантик Хайландс и да купи храна, но сега вече беше на няколко мили оттам. Може би ако времето е хубаво, утре ще спусне лодката и ще иде с нея. Можеше също да провери няма ли автобус и да се качи на него. Засега трябваше да се задоволят с останалото от Найак.
Найак. Беше отдавна. Сигурно храната беше развалена.
Отвори капака на хладилната кутия и погледна вътре. Бръкна и извади каквото намери върху плота.
…Имаше кренвирши в бурканчета… малки консерви с месо, шунка и ростбиф… Имаше и хляб. Извади го, беше се втвърдил… Разгъна опаковката, май ставаше за ядене… консервирана риба тон… фъстъчено масло… желе… Маслото изглеждаше добре. Едно от предимствата на октомврийското плаване е, че храната се разваля бавно… някакъв шоколадов пудинг… Налагаше се да пазарува. Това щеше да е проблем.
Ами за пиене? Имаше само уиски и вода. И сода…
Кренвиршите бяха залепнали за буркана. Обърна го с отвора надолу над мивката, сокът изтече, но кренвиршите не помръднаха. Взе вилица и забърка в буркана над чинията. Един от кренвиршите излезе на парчета. После изведнъж останалите също се пльоснаха в чинията! Изглеждаха меки и разкашкани, но миришеха хубаво.
Вероятно можеше да даде на Лайла да пие уиски и сода. Да, щеше да й подействува добре. Сигурно щеше да откаже да яде, но пиенето щеше да я изкуши…
Федър намаза филия от твърдия хляб с масло, сложи отгоре три кренвирша и още една филия. После наля почти неразредено питие, сложи чашата върху чинията със сандвича и отиде горе.
Почука леко и рече:
— Обяд. Чудесен обяд!
Отвори вратата и остави чинията на отсрещната койка.
— Кажи, ако питието ти е много силно — ще му налея още вода — предложи той.
Лайла не отговори, ала все пак не изглеждаше ядосана или унесена. Може би имаше известен напредък.
Федър затвори вратата, върна се в кабината и почна да приготвя обяд и за себе си…
За Лайла имаше три възможности. Първо, можеше да изпадне в постоянна заблуда, да се вкопчи в куклата, да измисля още какво ли не и тогава щеше да се наложи той да се отърве от нея. Щеше да е трудно, но не и невъзможно. Просто в някое от пристанищата щеше да повика лекар да я прегледа и да го посъветва какво да прави по-нататък. На Федър това не му допадаше, но щеше да го направи, ако се наложеше.
Лошото беше, че можеше да се получи затворен кръг — от лудостта хората се настройват все по-враждебно, а това още повече те вбесява. Точно в такъв капан можеше да попадне. Не беше много морално. Ако се стигнеше дотам, Лайла вероятно щеше да прекара остатъка от живота си в психиатрията като животно в клетка.