Но как да предвиди всичко!
Горе на палубата повдигна с фала лодката, задържа я във въздуха и после внимателно я спусна, за да не потъне във водата. Изправи се, освободи лодката от фала и я придърпа към кърмата.
Свали си ризата, изпъна се в лодката и бръкна във водата почти до рамото. Беше студена! Опипа наоколо, но не намери пластмасова торба или друг боклук, запушил отвора на охладителя. Лоша работа. Издърпа ръката си и я избърса с ризата.
Предположи, че боклукът може да е изпаднал от двигателя, когато го е угасил, за да мине на платна. Трябваше да го запали, преди да се качи на лодката, за да види дали пак е запушен. Все се сещаше късно. Мисълта му беше прекалено заета.
Привърза лодката към една подпора и се качи на яхтата. Върна се в кабината за управление и включи двигателя. Докато го чакаше да загрее, пак се замисли за Лайла.
Хората наричат такива като нея „опаки“. „Ти си самотник, също като мене“ — каза му тя в деня, когато отплаваха от Кингстън. Федър го запомни, защото беше вярно. Лайла имаше предвид обаче не само човек, който е сам, но и човек, който се противопоставя на всичко и каквото и да върши, прави го наопаки явно само от инат.
Този тип хора понякога се нахвърлят яростно на всеки статичен нравствен модел, изпречил се на пътя им. Като че се мъчат да унищожат нравствеността, за да си отмъстят.
Беше срещал израза в антропологичната литература. Но у „опаките“ има нещо повече от инат. Те се срещат в много култури. Такъв човек е брухо в Зуни. Шайените имали цяла група „опаки“ хора, за да вместят явлението в социалната си тъкан. Там опаките яздели с гърба напред, влизали в колибите заднешком и имали цял репертоар от обратни действия. Шайените се присъединявали към тази група, когато смятали, че към тях са постъпили ужасно несправедливо, и в нея явно търсели премахване на несправедливостта.
След като види явлението в чужда култура и после се върне към своята, човек започва да разбира, че и в нашето общество съществуват неофициални групи от опаки хора. Пример за това са „бохемите“ от викторианската епоха. Както до известна степен и хипитата от шейсетте години.
… Двигателят като че ли не прегряваше. Може би всичко бе наред?… А, едва ли… Вероятно просто не беше включен на скорост и работеше на бавни обороти. Федър превключи на задна скорост, въжето на котвата се опъна. Зачака, загледан в стрелката на термометъра…
Все пак му се струваше, че ако в рационалното възприемане на света се добави концепцията за „Динамичното Качество“, въпросът с опаките до голяма степен се изяснява. Някои от тях не са само отрицателно настроени към статичните нравствени ценности, те активно преследват определена Динамична цел.
Всички се настройваме от време на време отрицателно, ако не желаем да направим онова, което се иска от нас, все едно за какво задължение става дума. Понякога изпадаме в дегенеративен негативизъм, задействуван от биологични сили. Друг път моделът на „аз“-а нашепва: „Под достойнството ми е да се занимавам с подобни статични глупости.“
Понякога самият отрицателен антистатичен порив се превръща в статичен модел. Сякаш яхваш тигър — не можеш да слезеш, трябва да се носиш все напред, докато тигърът накрая не те хвърли и не те изяде. Така обикновено се развиват дегенеративните отрицателни прояви. Наркотици, незаконен секс, алкохол и така нататък.
Случва се обаче поривът да е Динамичен. Тогава човек с всяка клетка възприема статичната ситуация като враг на самия живот. Това е подтикът на творците — художници, композитори, революционери и други, обзети от чувството, че ще умрат, ако не разбият иззидания около тях затвор.
Но те не са упадъчни опозиционери. Те са прекалено енергични и нападателни, за да бъдат упадъчни. Борят се за Динамична свобода от статичните модели. Тя обаче също е вид нравственост.
И то извънредно важна част от общия нравствен процес. Тази Динамична свобода често се отъждествява с израждането, ала тя всъщност е форма на нравствено възраждане. Без непрекъснато освежаване статичните модели просто биха загинали от старост.
Разгледаме ли Лайла в тази светлина, ще изтълкуваме сегашното й състояние като много по-показателно, отколкото ни подсказва психологията. Ако тя наистина бяга от нещо, то вероятно се мъчи да се откъсне от статичните модели в живота си. Но Метафизиката на Качеството добавя и възможността Лайла да бяга към нещо и допуска хипотезата, че тя ще загуби, ако към нея предяви претенции някой статичен модел, моделът на собствената й лудост или някой друг модел, от който Лайла се крие и бяга.