Бяха биографични. Федър беше чел философските трудове на Джеймс, но сега искаше да задълбочи представата си с повече житейски подробности.
Особено много се интересуваше от фактическите доказателства за твърдението, че Джеймс искал „да обедини науката и религията“. Преди години то беше отблъснало Федър от Джеймс и продължаваше да не му харесва. Ако се задълбае в тази посока, погрешният извод е почти сигурен. Твърдението приличаше по-скоро на философоведско опростенчество на човек без ясна представа за същността на философията. Безнравствено е философията да се поставя в услуга на една или друга обществена организация или догма. Тогава една по-низша еволюционна форма се мъчи да погълне по-висшата.
Федър отмести торбата с пощата от масата и сложи газената лампа върху хладилника, за да му свети през рамото. Седна и се зачете.
След известно време забеляза, че светлината отслабва, и прекъсна четенето, за да оправи фитила.
Мина още време и Федър взе дървената кутия, за да напише няколко листчета върху прочетеното.
През следващите няколко часа написа почти дузина.
По едно време вдигна глава от книгата и се ослуша. Беше съвсем тихо. Само яхтата се полюшваше леко.
Нищо в книгата не подсказваше, че Джеймс е религиозен идеолог, заинтересован да докаже някакво предварително измислено заключение за религията. Идеолозите обикновено стигат до невероятни обобщения, а прочетеното показваше на Федър, че Джеймс е много далече от този тип хора. Особено в ранния период представата му за действителността се свързва с отделни конкретни неща. Той не обича Хегел или немските идеалисти, толкова модни в младежките му години, именно поради прекалените обобщения в техния подход.
Но с напредването на възрастта Джеймс започва да говори все по-общо. В това няма нищо чудно. Ако не обобщаваш, не можеш да философствуваш. Ала според Федър обобщенията на Джеймс водеха към нещо твърде сходно с Метафизиката на Качеството. Разбира се, не беше изключено да е задействувал „ефектът на пристанището в Кливланд“, при който интелектуалната имунна система на Федър подбираше онези черти на Джеймсовата философия, които отговаряха на Метафизиката на Качеството, и отхвърляше останалите. Все пак не вярваше да се е получило така. Всичко прочетено разкриваше съвпадения, които едва ли бяха плод на избирателно четене.
Всъщност Джеймс говори за две основни философски системи — едната нарича прагматизъм, другата радикален емпиризъм.
Джеймс е най-известен с прагматизма си — с идеята, че критерий за истинността е дали твърдението е приложимо в практиката, или е полезно. От прагматична гледна точка определението на катеричката за „заобикалям“ е вярно, защото е полезно. Прагматично казано, човекът така и не успява да заобиколи катеричката.
Както почти всички Федър винаги бе смятал, че прагматизмът й практичността по същество се покриват, но когато стигна до точния цитат от Джеймс, забеляза нещо различно:
Джеймс пишеше: „Истината е вид добро, а не, както обикновено се смята, различна от доброто категория, която се съгласува с него. — И по-нататък: — Истина е името на всичко, което докаже, че е добро като вяра.“
„Истината е вид добро.“ Точно така. Именно това се подразбира под Метафизика на Качеството. Истината е статичен интелектуален модел в рамките на по-голямото множество, наречено Качество.
Джеймс се беше помъчил да направи прагматизма си по-популярен, като го свърже с практичността. Винаги с готовност употребяваше изрази като „парична стойност“, „резултати“ и „печалби“, за да направи прагматизма разбираем за „човека от улицата“, но така си изигра лоша шега. Прагматизмът е обвиняван от противниците си, че е опит да превърне истината в разменна монета срещу ценностите на пазара. Джеймс побесня от неразбирането и положи много усилия да го разсее, но така и не успя да се пребори.
А Федър разбираше, че Метафизиката на Качеството избягва нападките, като пояснява, че доброто, на което се подчинява истината, е интелектуално и Динамично Качество, а не практичност. Неразбирането на Джеймс се дължеше на липсата на рамки за разграничаване на социалното качество от интелектуалното и Динамичното Качество, а през викторианския му живот те са били неописуемо объркани. Ала Метафизиката на Качеството твърдо заявява, че практичността е социален модел на доброто. Безнравствено е истината да се подчинява на социални ценности, защото в такъв случай по-низшата еволюционна форма поглъща по-висшата.