Според Метафизиката на Качеството е много опасно да се смята, че само удовлетворението е критерий за всичко. Съществуват различни видове удовлетворение и някои от тях са истински нравствен кошмар. Нацистите са изпитвали удовлетворение от изтреблението на евреите. За тях то е представлявало качество. Смятали са го за практично. Но това качество е продиктувани от нискоразредни статични социални и биологични модели, чиято обща цел е да се забави еволюцията на истината и Динамичното Качество. Джеймс сигурно би се ужасил от мисълта, че нацистите са се възползували от прагматизма му, както всички останали, Федър обаче не виждаше никакъв изход от това положение. Ала според него класификацията на статичните модели на доброто, предлагана от Метафизиката на Качеството, предотвратява подобно опошляване.
Другата основна философската система на Джеймс, която по неговите думи е независима от прагматизма, е неговият радикален емпиризъм, според който субектите и обектите не са отправната точка на преживяването. Те са вторични. Представляват понятия, извлечени от нещо по-основно, описано от Джеймс като „непосредствения поток на живота, който осигурява материал за по-нататъшните ни размишления с неговите понятийни категории“. В основния поток на преживяването мисловните разграничения например между съзнанието и съдържанието, субекта и обекта, разума и материята не се проявяват във формата, която по-късно им придаваме. Чистото преживяване не може да се нарече физическо или психическо — то логично предшествува подобно разграничение.
В последната си недовършена книга „Някои проблеми на философията“ Джеймс вмества концепцията си в едно-единствено изречение: „Винаги трябва да съществува разминаване между понятията и действителността, защото понятията са статични и прекъснати, а действителността е динамична и непрекъсната.“ Тук Джеймс бе избрал същите думи, с които Федър си служеше за основната класификация в Метафизиката на Качеството.
Към прагматизма и радикалния емпиризъм на Джеймс Метафизиката на Качеството добавя, че първична действителност, от която се раждат субектите и обектите, е ценността. Така прагматизмът и радикалният емпиризъм се сливат в едно цяло. Ценността, прагматичният критерий за истината, също представлява първично емпирично преживяване. Според Метафизиката на Качеството чистото преживяване е ценност. Преживяване, което не се цени, всъщност не се изживява. Двете са тъждествени. Точно тук намира мястото си ценността. Тя не е краят на поредица от повърхностни научни умозаключения, които я поставят в някакво загадъчно, неопределено поле в мозъчната кора. Ценността е в самото начало на емпиричната процесия.
В миналото емпириците са се стремели да не допускат в науката ценностите. Смятали са, че ценностите затлачват рационалното научно мислене. Но Метафизиката на Качеството пояснява, че източник на затлачването са статичните по-низши еволюционни равнища, които застрашават науката: статичните биологични ценности, като например биологичния страх, поставил под въпрос експеримента на Дженер с дребната шарка; статичните социални ценности, като религиозната цензура, заплашила Галилей с инквизиции. Метафизиката на Качеството посочва, че като емпирично отхвърля биологичните и социалните ценности, науката е права не само от рационална, но и от нравствена гледна точка, защото интелектуалните модели на науката принадлежат към по-висш еволюционен порядък в сравнение със старите биологични и социални модели.
Но Метафизиката на Качеството казва също, че Динамичното Качество — ценностната сила, която предпочита изисканото математическо решение пред измъченото или блестящия експеримент пред объркания и неясния — е съвсем друго нещо. Динамичното Качество е от по-висш нравствен порядък в сравнение със статичната научна истина и за философите на науката е безнравствено да се стремят да го потиснат, също както е безнравствено за църквата да потиска научните методи. Динамичната ценност е неотменна част от науката. Тя е острието на самия научен прогрес.
Всичко това отговаряше на въпроса дали Метафизиката на Качеството е чужд, култов, сгрешен възглед върху нещата. Тя е продължение на основното течение в американската философия на двайсети век. Метафизиката на Качеството е форма на прагматизма, на инструментализма, според която критерий за истинността е доброто. Тя добавя, че доброто не е обществен кодекс или някакъв интелектуализиран Хегелов Абсолютен дух. Доброто се преживява пряко, всекидневно. Чрез отъждествяването на чистата ценност с чистото преживяване Метафизиката на Качеството проправя пътя за разширен поглед върху нещата, който може да предложи решение за всички аномалии, неразрешими за традиционния емпиризъм.