Ричард Райгъл изпразни легена, старателно го изплакна, после сгъна хавлиената кърпа и я остави на полицата да съхне.
Обади се Капела:
— Ако ще го будя, какво да му кажа за яхтата?
Райгъл се замисли за миг.
— Май е по-добре аз да разговарям с него.
Щеше да прояви тактичност. Възнамеряваше да го покани на закуска, докато писателят измърмори някакъв отказ, щеше да се разсъни и да разбере, че трябва да дръпне яхтата си.
Измит и избръснат, Ричард Райгъл се почувствува малко по-добре. Разгледа се в огледалото, докато приглаждаше косата си, после пробва вратовръзка. Стоеше му неуместно. Приличаше на Кари Грант, не вървеше да се облича прекалено официално, особено на такова място. Махна вратовръзката, разкопча яката и лекичко я разтвори. Много по-добре.
Качи се на палубата и огледа пристанището. За да стъпи на сушата, трябваше да мине по дъските, прехвърлени напречно върху изгнилите трупи и старите лодки. Щеше да е голям късмет, ако не си счупеше врата. Сигурно щеше да изгуби цял ден.
Ричард Райгъл се обърна и с изненада видя, че го наблюдават. Самият Велик писател стоеше в кабината за управление на съседната яхта.
— Здравей! — поздрави го високо Ричард Райгъл.
— Здрасти.
Лицето на съседа изглеждаше безизразно. Беше облечен в същата синя памучна риза, както вчера, със същото леке над единия джоб.
— Не очаквах да си буден толкова рано — каза Ричард Райгъл.
— Ако искаш да откараш яхтата си при дока с крана, веднага ще дръпна моята — последва отговорът на писателя.
Сигурно чете мисли, реши Райгъл и произнесе гласно:
— Може да има друга яхта на дока.
— Няма, аз проверих.
Беше в забележително добра форма след снощното изпълнение. То оставаше да не е, помисли Райгъл.
— Още е много рано — каза той. — Сигурно някой се е записал преди мен. Искаш ли да закусваме?
В същия момент се сети, че вече няма нужда да кани писателя на закуска, но беше късно.
— Звучи добре — отговори писателят. — Чакай да видя дали ще мога да събудя Лайла.
— Какво? — сепна се Ричард Райгъл. — А не, не. Нека се наспи жената. Ела само ти.
— Защо? — попита Писателят.
Ама че е недодялан. Отлично знаеше отговора.
— Защото без съмнение се виждаме за последен път — усмихна се Райгъл — и предпочитам да си побъбрим сами.
На палубата се появи Капела, тримата минаха един зад друг по дъските до брега.
Вътре в ресторанта Капела каза:
— Не е за вярване, че сме в същия ресторант.
Райгъл забеляза замлъкналия мюзикбокс в ъгъла.
— Бъди благодарен за дребните радости.
Менюто за закуска беше написано на черна дъска пред огледалото на бара. Някаква възрастна жена разговаряше през бара с трима работници, които се хранеха на масата до тях. Сигурно бе жената на снощния барман, помисли Райгъл.
Писателят бе изпаднал в обичайното си безразличие. Видимо бе разсеян, гледаше през прозореца към разбитите лодки и доковете, откъдето бяха дошли. Сигурно искаше да зърне Лайла.
— Къде си се научил да танцуваш така? — попита го Капела. — Направо ни шашна.
Разсеяното изражение на писателя изчезна.
— Защо? Гледаше ли?
— Всички гледаха — обади се Ричард Райгъл.
— Не — засмя се писателят, — не умея да танцувам.
Той изгледа въпросително и двамата.
— Много си скромен — усмихна се Райгъл. — Изуми всички… особено дамата.
Писателят им хвърли изпълнен с подозрение поглед.
— Ей, шегувате се.
— Може би си пийнал повече и не помниш.
Капела се изсмя, а писателят възкликна:
— Аз не бях толкова пиян.
— Не, не беше — увери го Райгъл. — Затова успя така тихо да минеш на пръсти по моята палуба в два часа.
— Извинявай — каза писателят. — Тя изпусна куфара си.
Райгъл и Капела се спогледаха.
— Куфара! — повтори Капела.
— Да — отговори писателят. — Изнесе се от яхтата, с която е пристигнала, и ще дойде с мен до Манхатън при някакви приятели.
— Я виж ти! — каза Капела и намигна на Райгъл. — Само един танц с него и вече си събират куфарите. — После се обърна към Райгъл: — Да знаех само тайната! Как, смяташ, го прави?
Ричард Райгъл се намръщи и отмести поглед. Не му допадаше насоката на разговора. Зачуди се кога най-накрая старата жена ще дойде да вземе поръчката им. Махна й да се приближи.
Жената застана до масата, той си поръча шунка с яйца, препечени филийки и портокалов сок. Останалите също поръчаха.
Докато чакаха, Райгъл каза, че приливът ще се обърне към десет часа. Посъветва писателя да изчака до девет, последния час на прилива, после колкото е възможно по-бързо да тръгне с отлива и да стигне максимално далече, преди пак да се е обърнала посоката, да акостира за през нощта и да изчака отлива към Манхатън на следващия ден. Писателят му благодари за информацията.