Федър вярваше, че видяна от този ъгъл, историята на стария индианец от племето пуебло придобива дълбок и всеобхватен смисъл и оправдава породения от нея драматизъм. След дълги месеци на размишление Федър спечели две понятия: Динамично добро и статично добро, които се превърнаха в основен вододел в оформящата се Метафизика на Качеството.
Звучеше правилно. Действителността се дели не на субекти и обекти, а на статично и Динамично. Когато А.Н. Уайтхед пише, че „човечеството е тласкано напред от смътните си опасения за неща, които са прекалено мъгляви за съществуващия език“, той всъщност говори за Динамичното Качество. Динамичното Качество е предмисловното острие на действителността, източникът на всички неща — съвършено прост и винаги нов. То е нравственият двигател на брухо в Зуни. В него няма установен модел на стимули и наказания. За единствено добро то признава свободата, единственото зло е самото статично качество — всеки модел на едностранно установени ценности, който се мъчи да ограничи и задуши бликащата свободна сила на живота.
Зад Динамичното Качество изниква статичното, нравствената сила на жреците. Статичното качество е старо и сложно. Винаги съдържа спомени. Доброто е съобразяване с установения модел на ценностите и техните носители. Справедливостта и законът са тъждествени. Статичната нравственост гъмжи от герои и злодеи, любов и омраза, моркови и тояги. Ценностите й не се променят сами. Те повтарят едно и също години наред, стига Динамичното Качество да не ги промени. Понякога говорят шумно, друг път шепнат тихичко, но посланието остава неизменно.
През следващите няколко месеца на размишления Федър се опитваше да изведе разграничението между статично и Динамично от нравствения конфликт в Зуни и да го пренесе в други, привидно несвързани области. Отрицателното естетическо качество на горе щата печка от предишния пример получаваше допълнителен смисъл при разделянето на Качеството на статично и Динамично. Когато седналият върху печката открие колко ниско е Качеството на положението, в което е изпаднал, първоначалното му преживяване е преди всичко Динамично. Той не си казва: „Печката е гореща“, за да вземе после разумното решение да слезе. „Смътното възприемане на неизвестното“ го кара да се отдръпне Динамично. Чак след това човекът изгражда статични мисловни модели, за да си обясни случилото се.
Според субектно-обектната метафизика подобни Динамични действия без мисъл са редки и когато е възможно, тя ги пренебрегва. Но мистичното опознаване върви в обратна посока, то се стреми да се придържа към Динамичната страна на преживяванията, както положителни, така и отрицателни, дори към Динамичната първоначална мисъл. Според Федър от двата вида учени — тези, които изучават само субектно-обектната наука, и тези, които се занимават единствено със съзерцателен мистицизъм — първи от печката ще скочат учените мистици. Целта на мистичната медитация е не да се разграничиш от преживяваното, а да се слееш с него, като премахнеш остарелите, объркващи, статични мисловни връзки с миналото.
В субектно-обектната метафизика нравствеността и изкуството са отделни светове — нравствеността се насочва към качеството на субекта, а изкуството — към качеството на обекта. В Метафизиката на Качеството обаче подобно разграничение не съществува. Те са едно и също и стават много по-разбираеми, когато се откажем веднъж завинаги да се позоваваме на субективното и обективното и ги заменим с разграничението между статично и Динамично.
Федър намери пример и в областта на музиката. Да си представим, че вървим по улицата и минаваме, да речем, покрай кола, където е пуснато радиото и се чува музика. Никога не сме чували мелодията, но тя е толкова прекрасна, че се заковаваме на място. Изслушваме я докрай. Дни наред си спомняме как точно е изглеждала улицата, когато сме чули мелодията. Спомняме си какво е имало на витрината, пред която сме спрели. Спомняме си цветовете на паркираните наоколо коли, облаците в небето над отсрещните сгради. Всичко изплува в паметта много ярко, мислим за пуснатата по радиото песен и чакаме да я чуем пак. Ако е хубава, непременно ще я чуем, защото и други са слушали радио, изпитали са същите чувства и песента ще стане популярна.