От друга страна обаче, преминаването на възпроизводството на клетките от митоза към мейоза, за да се даде възможност за полов избор и за огромно разнообразяване на ДНК, представлява Динамичен напредък. Такава е и колективната организация на клетките в метазойски общности, наречени „растения“ и „животни“. Такива са половият избор, симбиозата, смъртта и възстановяването, колективността, общуването, умозрителните размишления, любопитството и изкуството. От позицията на ориентираната към веществото еволюционност повечето от тях се възприемат единствено като случайни свойства на молекулната машина. Но според ориентираното към ценностите тълкуване на еволюцията те се доближават до самия Динамичен процес и тласкат модела на живота към по-висока степен на гъвкавост и свобода.
Понякога Динамичното образувание продължава да се развива, но не може да намери механизъм за закрепване, затова спира и се връща към предишното закрепено състояние. Така се губят цели биологични видове или култури. Друг път някой статичен модел се засилва дотолкова, че възпира всяко Динамично придвижване напред. И в двата случая еволюционният процес спира за известно време. Но иначе резултатът е или засилване на способността да се овладяват враждебните сили, или нарастване на гъвкавостта, а понякога и двете. Нарастването на гъвкавостта е насочено към Динамичното Качество. Засилването на способността да се овладяват враждебните сили е насочено към статичното качество. Без Динамично Качество организмите не могат да растат. Без статично качество не могат да оцелеят. Необходими са и двете.
Сега вече, ако се върнем към професора по химия и видим как той проучва емпирично събраните данни, за да разбере какво се крие в тях, нещата се поизясняват. Той не е безпристрастен космически пришълец, дошъл с единствената цел да наблюдава. Нито пък е статична, молекулна, обективна биологична машина, потънала в заниманията си без никаква определена цел. Разбираме, че професорът провежда експериментите си точно със същата цел, с която податомните сили са почнали да го създават преди милиарди години. Той търси информация, която ще разшири статичните модели на самата еволюция и ще засили както гъвкавостта, така и стабилността в борбата с враждебните, статични природни сили. Подбудите му може да са съвсем лични, като примерно „просто за удоволствие“, тоест за Динамичното Качество на неговата работа. Но когато подава молба за отпускане на средства, професорът обикновено и съвършено правилно обвързва молбата с конкретна област от общата еволюционна цел на човечеството.
12.
Веднъж Федър бе нарекъл метафизиката „висина на ума“ — аналогия с „висините“, които покоряват алпинистите. Катеренето изисква много усилия, още повече усилия трябват, за да се задържиш горе, но ако не предприемеш изкачването, цял живот оставаш обитател на мисловната долина. Високопланинският преход през Метафизиката на Качеството ти дава възможност да навлезеш в друга долина, където житейските факти получават много по-задълбочено тълкуване. Тясната долина се губи и на нейно място се разстила огромната, плодородна равнина на разбирането.
В нея статичните ценностни модели се обединяват в четири системи — неорганични, биологични, социални и интелектуални. Те изчерпват всичко. Не съществува нищо друго. Ако се заемем да съставим енциклопедия с четири раздела — „Неорганичното“, „Биологичното“, „Социалното“ и „Интелектуалното“, няма да пропуснем нищо. Нищо в смисъл на „нито един предмет“. Ще липсва само Динамичното Качество, което никаква енциклопедия на може да опише.
Макар и изчерпателни, четирите системи не са единствени. Те действуват едновременно и почти независимо.
Класификацията на моделите не е особено оригинална, но Метафизиката на Качеството позволява едно доста необичайно за нея твърдение — те не са непрекъснати. Характеризират се с прекъснатост. Почти не са свързани помежду си. Всяко по-високо равнище се крепи на по-ниското, без обаче да е негово продължение. Напротив. По-високото равнище често се проявява като противоположност на по-ниското — налага се върху него и го контролира при всяка възможност заради собствените си цели.
Подобен извод е невъзможен при ориентираната към веществото метафизика, където всичко се възприема като продължение на материята. Но тук атомите и молекулите са само едно от четирите равнища на статичните модели на качеството и не съществува мисловно изискване едно от равнищата да господствува над останалите три.