Съвсем очевидно е, че хората не следват сляпо законите на веществото във всяка своя постъпка, но според детерминистичното обяснение това е поредната илюзия, развенчана от науката. Всички обществени науки, включително антропологията, се градят върху непоклатимата метафизична вяра в съществуването на физически причинно-следствени закони за човешкото поведение. Нравствените закони, доколкото изобщо съществуват, са само изкуствен обществен кодекс, който няма нищо общо с истинската природа на света. „Нравственият“ човек действува традиционно — „ослушва се“, „опича си акъла“ и толкоз.
Подобна дилема не възниква в Метафизиката на Качеството. Избор не съществува, доколкото поведението ни е подвластно на статични модели на качеството. Но поведението ни е и свободно, доколкото следва неподдаващото се на определение Динамично Качество.
Метафизиката на Качеството обаче може да каже много повече за етиката, тя не се ограничава само с това да реши спора между учението за свободната воля и детерминизма. Според нея, щом нравствените преценки са по същество ценностни, щом върху ценностите се гради светът, значи основа на света са именно нравствените преценки.
Нещо повече, дори на най-фундаменталното равнище на Вселената статичните ценностни модели се покриват с нравствената оценка. „Природните закони“ са нравствени закони. Разбира се, отначало звучи странно, тромаво и излишно да твърдим, че кислородът и водородът образуват вода, защото това е нравствено. Но не по-малко странно, тромаво и излишно е да кажем, че професорите по химия пушат лули и ходят на кино, защото ги принуждават неумолимите причинно-следствени космични сили. Според досегашната логика, ако професорите по химия са съставени изключително от атоми и атомите се подчиняват единствено на законите за причината и следствието, значи същите закони се отнасят и за професорите по химия. Но тази логика може да се приложи и в обратна посока. Със същия успех можем да направим заключението, че атомите са нравствени, защото професорите по химия са, общо взето, нравствени хора. Ако професорите по химия имат право на избор и са съставени изключително от атоми, значи и атомите също би трябвало да имат право на избор. Разликата между двете гледни точки е философска, а не научна. Въпросът, дали електронът се държи по определен начин, защото е принуден, или защото така иска, няма никакво отношение към данните за поведението на електрона.
С това Федър искаше да каже, че не само животът, а всичко е етическа дейност. Нищо друго. Метафизиката на Качеството постулира, че когато неорганичните модели на действителността създават живота, те го правят, защото е „по-добър“ и именно „по-доброто“ — първоначалната реакция на Динамичното Качество — е елементарната градивна частица на етиката, върху която се крепят доброто и злото.
Когато за пръв път проумя, че етиката и науката могат да се обединят в една система, Федър беше така завладян от неочакваното прозрение, че дни наред не бе в състояние да мисли за нищо друго. Подобно пристрастяване към абстрактна идея беше преживявал само веднъж дотогава — когато попадна на идеята за самото недефинирано Качество. Последиците от първата му мания бяха разрушителни, затова този път той си каза, че трябва да запази спокойствие и да се задълбочи. За него това беше голям Динамичен пробив, но ако искаше да го задържи, трябваше незабавно да намери статично място за прикрепване.
13.
Имаше нужда от прикрепване. Исторически погледнато, всеки опит науката и етиката да се обединят е завършвал с провал. Една нравствена система не може да се прилепи за купчина безнравствена обективна материя. Безнравствената обективна материя изобщо не се нуждае от подобна шапка. Тя винаги я отхвърля като излишна повърхностна люспа.
Но Метафизиката на Качеството не допуска лющене. Според нея „безнравствената обективна материя“ е преди всичко низша форма на нравственост. Не е възможно никакво лющене. Второ, според нея дори материята да не беше низша форма на нравственост, пак нямаше да съществува никаква метафизична потребност да се доказва, че нравствеността произхожда от материята. При положение че статичните ценностни модели са разделени в четири системи, традиционните нравствени модели нямат почти нищо общо с неорганичната или биологичната природа. Те се наслагват върху неорганичната природа също както романите върху компютрите. По-често се противопоставят на биологичните модели, отколкото ги подкрепят.