Ето ключа към всичко.
От еволюционната структура на Метафизиката на Качеството личи, че не съществува една-единствена нравствена система. Системите са много. В Метафизиката на Качеството има нравственост, наречена „природни закони“ — чрез нея неорганичните модели тържествуват над хаоса; има нравственост, наречена „закон на джунглата“ — чрез нея биологията тържествува над неорганичните сили на глада и смъртта; има и нравственост, при която обществените модели тържествуват над биологията — „правото“; и накрая, има нравственост на разума, която продължава да се бори за надмощие в обществото. Всеки един от тези морални кодекси е също толкова самостоятелен от останалите, както романите — от двоичните схеми.
Това, което днес е прието да наричаме „нравственост“, е всъщност само един от съществуващите морални кодекси — социално-биологичният. В субектно-обектната метафизика този единствен социално-биологичен кодекс се смята за незначителна, „субективна“, физически несъществуваща част от Вселената. Но в Метафизиката на Качеството всички морални норми плюс още една, Динамичната нравственост, са не само реални — те са всичко.
Най-общо казано, когато съществува избор между две възможности при равни други условия, по-Динамичната алтернатива, тоест тази, която се намира на по-високо еволюционно стъпало, е по-нравствена. Ето един пример: „Лекарят ще постъпи по-нравствено, ако убие вируса, отколкото ако остави вирусът да убие пациента.“ Вирусът иска да живее. Пациентът също иска да живее. Но пациентът има нравствено старшинство, защото се намира на по-високо еволюционно стъпало.
Това само по себе си изглежда очевидно. Не е толкова очевидно обаче, че от гледна точка на ориентираната към ценностите Метафизика на Качеството за лекаря е абсолютно, научно нравствено да предпочете пациента. Тук не става дума за произволна обществена условност, която важи само за някои, не за всички лекари и култури. Твърдението е валидно за всички хора, по всяко време, сега и завинаги — то е нравствен модел на действителността, също толкова реален, както формулата H2O. Най-накрая разглеждаме нравствеността на равнището на разума. Сега вече можем да извеждаме морални норми, произтичащи от еволюцията, които анализират нравствените доводи много по-точно от преди.
В нравствения еволюционен сблъсък между вируса и пациента разстоянието между тях е огромно и в резултат нравственото в ситуацията е очевидно. Но когато противопоставените статични модели са по-близо, нравствената сила на ситуацията не е така очевидна.
Един популярен нравствен въпрос, подобен на противопоставянето между вируса и пациента, е вегетарианството. Неморално ли е, както твърдят индуистите и будистите, да се яде месо от животни? Съвременната нравственост ни учи, че е неморално само ако сме индуисти или будисти. Иначе няма нищо лошо в яденето на месо, защото нравствеността не е нищо повече от обществена условност.
Еволюционната нравственост, от друга страна, би казала, че е научно неморално за всички, защото животните са на по-високо еволюционно стъпало, тоест по-Динамични са от зърното, плодовете и зеленчуците. Но нравствената сила на забраната не е толкова голяма, защото еволюционните равнища са по-близки, отколкото пациентът и вирусът. Тя би добавила, че този нравствен принцип е валиден само при изобилие от зърно, плодове и зеленчуци. Би било неморално за индуистите да не ядат кравите си по време на глад, защото в противен случай ще убиват човешки същества заради по-низши организми.
Тъй като не е обвързана с веществото, ориентираната към ценностите Метафизика на Качеството свободно може да разглежда нравствени въпроси, които са на по-високо еволюционно равнище от вирусите, плодовете и зеленчуците. Там проблемите стават по-интересни.
Може ли да се каже, че от гледна точка на науката е нравствено обществото да убива човешки същества? По този изключително голям нравствен въпрос продължават да се водят съдебни и законодателни битки по цял свят.
Еволюционната нравственост на пръв поглед като че ли ще отговори утвърдително — обществото има право да убива хора, за да предотврати собственото си разрушение. Заплашеното от разбойници забутано първобитно селце има моралното право и задължение да ги убие, защото селото е по-висша еволюционна форма. Когато Съединените щати набирали войници за Гражданската война, всички знаели, че ще бъдат убити невинни хора. Северът е могъл да остави робовладелските щати да се обявят за независими и да спаси стотици хиляди живота. Но според еволюционната нравственост Северът е бил прав да води войната, защото нацията е по-висша еволюционна форма от човешкото тяло, а принципът на равенството между хората стои още по-високо от нацията. Истината на Джон Браун никога не е била абстракция. Тя продължава своя марш.