Във всеки случай това беше отговорът на въпроса на Райгъл. Сега вече Федър можеше да си отдъхне. Райгъл му натрапваше ограничен, традиционен социално-биологичен морален кодекс, който самият той със сигурност не разбираше.
Колкото повече се задълбочаваше в темата, толкова повече Федър проумяваше колко важна е изолираността на статичните морални кодекси. Те представляваха обособени малки нравствени империи, отделени една от друга също както статичните равнища, чиито конфликти разрешаваха.
Първо, съществуваха морални кодекси, които утвърждаваха превъзходството на биологичните форми над неживата природа. Второ, имаше морални кодекси, според които социалният ред превъзхожда биологичните форми — традиционната нравственост, която забранява наркотиците, убийствата, прелюбодеянието, кражбите и така нататък. Трето, съществуваха морални кодекси, които утвърждават превъзходството на интелектуалния над социалния ред — демокрацията, справедливият съд със съдебни заседатели, свободата на словото, свободният печат. Накрая, съществуваше и Динамична нравственост, която не се изразяваше в кодекс. Според Федър тя можеше да се нарече „кодекс на Изкуството“, но на изкуството обикновено се гледа като на ненужно украшение и затова подобно наименование би подценило нейното значение. Нравствеността на онзи брухо в Зуни — ето това е Динамичната нравственост.
Излизаше, че за да оцелее, дадено организационно равнище често се бори срещу статичните модели, които крепят друго организационно равнище. Нравствеността не е прост сбор от правила. Тя е извънредно сложна борба между противоречиви ценностни модели. Конфликтът е остатък от еволюцията. В развитието си новите модели влизат в конфликт със старите. Всеки етап от еволюцията поражда многобройни проблеми.
Именно от борбата между противоречивите статични модели възниква представата за добро и зло. По такъв начин злото на болестта, която лекарят е абсолютно морално задължен да спре, изобщо не представлява зло на по-низшия статичен нравствен модел на вируса. Вирусът прави нравствено усилие да се противопостави на собственото си унищожение чрез по-низши неорганични сили на злото.
Федър си помисли, че повечето други противоречия между ценностите могат да се сведат до еволюционните причини и това понякога дава както рационалната основа, върху която да класифицираме противоречията, така и рационално решение. Структурирането на нравствеността на еволюционни равнища изведнъж оформя множеството замъглени и объркани нравствени идеи, които се носят из сегашното ни културно наследство. Пример за това е понятието „порок“. В еволюционната нравственост значението му е доста ясно. Порокът е конфликт между биологично и социално качество. Сексът, пиенето, наркотиците и тютюнът имат голямо биологично качество, иначе казано — приятни са, но са вредни по социални причини. За тях отиват всичките ти пари. Разбиват ти семейството. Заплашват стабилността на обществото.
Също както сутрешните приказки на Райгъл — старата викторианска нравственост. Изцяло в рамките на един кодекс, социалния. Федър намираше, че тя може и да върши работа, но всъщност не води доникъде. Не знае откъде идва и накъде отива, незнанието точно отразява същността и — тя е безнадеждно статична, безнадеждно глупава, сама по себе си форма на злото.
Злото… Ако я бе нарекъл така преди сто и петдесет години, сигурно би си навлякъл големи неприятности. Тогава хората се вбесявали от предизвикателствата срещу обществените им институции и проявявали склонност към репресивни действия. Сигурно биха отритнали Федър като вид заплаха за обществото. А преди шестстотин години същите думи биха го пратили на кладата.
Днес обаче едва ли има някакъв риск. По-скоро е евтин номер. Всички смятат викторианския нравствен кодекс за глупав и лош или поне за старомоден, с изключение може би на неколцина религиозни фундаменталисти, ултрадесни и невежи, необразовани хора. Затова проповедта на Райгъл тази сутрин прозвуча толкова странно. Хора като него обикновено отстояват нещо, което със сигурност е популярно. Така не рискуват. Толкова ли Райгъл не знаеше, че всички тези приказки са излезли от мода преди години? Къде е бил по време на революцията през шейсетте години?
Къде е бил през целия век? Та нали именно това е съдържанието, лайтмотивът на двайсети век — борбата между интелектуалните и социалните модели. Обществото ли ще господствува над интелекта, или интелектът — над обществото? И ако спечели обществото, какво ще остане от интелекта? Но ако победи интелектът, какво ще стане с обществото? Еволюционната нравственост най-ярко открои този въпрос. Интелектът не е пряко продължение на обществото, също както обществото не е пряко продължение на биологията. Интелектът следва свои пътища и затова влиза във война с обществото, стреми се да го подчини, да го заключи зад девет катинара. Еволюционната нравственост оправдава постъпката на интелекта като нравствена, но в същото време отправя предупреждение — точно както обществото застрашава собствената си стабилност, ако отслабва физическото здраве на хората, така и интелектуалният модел поставя под заплаха стабилността си, ако отслабва и унищожава здравословното състояние на своята социална основа.