Водата беше приятна, топла. Пак добре. Понякога по такива места има само студена вода. Лайла влезе под душа и се почувствува добре. Къпеше се за пръв път, откакто „Карма“ беше в Трой. Банята винаги и липсваше. По яхтите не е много чисто.
Мъжете също не са чисти. Изми се особено грижливо там, където я беше докосвал Капитанът предната вечер.
Той имаше нужда от човек като нея. Миришеше й на мотор. А и ризата му, като че ли не я беше сменял със седмици. Щеше да му направи услуга, ако тръгнеше с него за Флорида. Той не умееше да се грижи за себе си. Тя щеше да се нагърби с това.
Все пак не искаше да се обвързва с него. Не й се обвързваше с никого. След като мине известно време, всички искат да се обвържеш, като Джим, и започват неприятностите.
Лайла се избърса с хавлиената кърпа и почна да се облича. Блузата и полата бяха поизмачкани, но щяха да се оправят. Откри контакт до огледалото над пейката, включи сешоара и го насочи към мократа си коса.
Манхатън беше съвсем близо. Джейми ще се погрижи за всичко, стига да е тук. Щеше да е толкова хубаво да се видят пак. Може би. За него нищо не можеше да се каже със сигурност. Не беше изключено да го няма. Тогава щеше да й е трудно. Нямаше да знае какво да прави. Не й се мислеше.
Спомни си, че е обещала на Капитана да приготви вечерята.
Ето защо той е взел платнените торби — да пренесе продуктите. Ако му сготвеше наистина вкусно ядене, той можеше пък да я вземе чак до Флорида.
Бавно и внимателно гримира очите си със спиралата и щом се приготви, излезе в коридора, където зад ъгъла я чакаше Капитанът. Когато наближи, Лайла видя, че той изглежда по-добре. Беше се изкъпал, избръснал и преоблякъл с чиста риза.
Навън беше мръкнало. Тръгнаха нагоре под уличните лампи. Минувачите не им обръщаха никакво внимание.
Май не бяха в малко градче, това беше по-скоро квартал на голям град. Улицата не беше много широка, беше мръсна и потискаща, както в големите градове. Когато стигнаха на по-оживено място, Лайла се загледа във витрините, но не видя нищо особено.
Стори й се, че долавя миризмата на пържени картофи, никъде обаче не се виждаше „Макдоналдс“, „Бъргър Кинг“ или друго подобно заведение.
Нямаше ли да хапнат поне пържени картофи? Лайла умираше от глад!
Сигурно щяха да купят, реши тя, но картофите щяха да изстинат, докато се върнат на яхтата. И тя можеше да изпържи. Но трябват съдове. Попита Капитана дали му се намира дълбок тиган. Той не беше сигурен. Дано имаше.
В супермаркета цените бяха високи. Лайла взе две скъпи филета, едри картофи от сорта „Айдахо“ и олио да ги изпържи, шоколадов пудинг за десерт и хляб за препечени филийки на закуска. И още — яйца, масло, бекон. Също и мляко.
Когато се наведе за млякото, една пазарска количка се блъсна в нейната. „Извинявайте“ — каза Лайла. Вината не беше нейна, но жената, която явно работеше в магазина, я изгледа свирепо и изобщо не се извини.
Лайла натрупа покупки за две големи торби. Беше прегладняла. Пък и обичаше да пазарува хранителни продукти. Сигурно нямаше да се докосне до повечето.
Всъщност нищо не се знае. Ами ако двамата с Капитана прекарат приятна вечер! Тогава щяха да отидат на пазар в Ню Йорк. Лайла имаше нужда от много неща.
Натрупа продуктите в количката, застана до касата и забеляза, че зад нея седи същата жена, която я беше блъснала. Със същия свиреп, поглед. Лайла се сети за майка си. Попита най-любезно може ли да използува количката, за да отнесе покупките до яхтата. Щеше да е много по-лесно, отколкото да мъкнат торбите. Отговорът обаче беше „не“.
Лайла погледна Капитана, той не каза нищо. Само плати с безизразно лице.
Двамата взеха по една торба и се отправиха към изхода. В този миг се чу силен вик: „ОХ!“, после „ПУСНИ МЕ!“ и след това „ЩЕ КАЖА НА МАМА!“
Лайла се обърна и видя, че касиерката е хванала за яката едно тъмнокожо момиче, а момичето я удря и крещи:
— ПУСНИ МЕ! ПУСНИ МЕ!! ЩЕ КАЖА НА МАМА!!!
— Забраних ти ДА СТЪПВАШ тук — извика продавачката.
Момиченцето беше десетина-дванайсетгодишно.
— Хайде да вървим — обади се Капитанът.
Лайла обаче чу гласа си.
— Остави я на мира!
— Не се забърквай — дръпна я Капитанът.
— МОГА ДА ВЛИЗАМ, АКО ИСКАМ! — крещеше момичето. — Ти ли ще ми кажеш какво да правя!
— ОСТАВИ Я НА МИРА! — повтори Лайла.
Жената я изгледа смаяно.
— Това е НАШИЯТ МАГАЗИН!
— Боже Господи, хайде да вървим — настоя Капитанът.
Продавачката продължаваше да държи момичето.
Лайла избухна.