— Да, но тя е като тапа. Вълните я заливат и пак изплува.
— Добре. Това ми харесва.
— Защо пътуваш съвсем сама по реката?
— Не съм сама. Нали съм с теб.
— Е, питам те за снощи — поправи се той.
— Не бях сама — засмя се Лайла. — Не помниш ли? — Тя протегна ръка и го погали по бузата. — Не помниш ли?
— Преди да се срещнем.
— Преди да се срещнем, не съм оставала сама дори за пет минути. Бях с онзи негодник, Джордж. Нали се сещаш? Цяла пролет пестя, за да отпътувам с него. А сега така да ме изпързаля. Дори няма да ми върнат парите… О, по дяволите, да не говорим за него. Свършено е.
— Накъде се беше запътила?
— Към Флорида.
— А-а — изпъшка Капитанът. — Затова ли искаш да дойдеш с мен дотам?
— Ъхъ — потвърди тя.
Той се замисли, а Лайла се зае със салатата.
— Никога повече не постъпвай така с мен — помоли Лайла. — Хайде да натоварим цялата яхта с храна, искаш ли?
— Все пак не отговори на въпроса ми — каза Капитанът. — Преди да се запознаем, преди срещата с Джордж защо не си била омъжена?
— Била съм — възрази Лайла. — Но много отдавна.
— Разведена си.
— Не.
— Още си омъжена.
— Не, убиха го.
— О, съжалявам.
— По-добре недей.
Пържолата беше опечена чудесно, но й трябваше още малко чер пипер. Лайла се пресегна, взе пипера, който беше до дъската за рязане, поръси мъничко върху пържолата и го подаде на Капитана.
— Беше отдавна — продължи тя. — Изобщо не се сещам за него.
— Какво работеше?
— Шофьор на камион. Повечето време беше на път. Не се виждахме често. После една вечер не се върна у дома и от полицията се обадиха да ми кажат, че е мъртъв. Това е всичко.
— И какво направи тогава?
— Получих застраховката. Направиха погребение, аз облякох черна рокля, нали знаеш как става, но вече не мисля за това.
— Защо не го обичаше? — попита Капитанът.
— Все се карахме.
— За какво?
— Ами ей така… Непрекъснато ме подозираше, че докато не си е вкъщи, му изневерявам.
— А ти изневеряваше ли му?
Лайла го погледна.
— Чакай малко… Като бях омъжена, си знаех, че съм омъжена. Не се занимавах с такива работи… Не ме вбесявай.
— Просто питам — каза Капитанът.
Лайла си взе още от салатата и добави:
— Изобщо не ме уважаваше.
— Защо се омъжи за него?
— Бях бременна — обясни Лайла.
— На колко години беше?
— Шестнайсет. Бях на седемнайсет, когато се роди момиченцето.
— Била си съвсем млада.
От питиетата преди вечеря настроението й беше приповдигнато. Помисли, че трябва да укроти топката, да внимава да не направи някоя глупост, както обикновено правеше, когато се напиеше. И без това се беше разприказвала прекалено.
Чувствуваше се замаяна. Забеляза, че лампата се люлее.
— Какво е това? — сепна се тя.
— Килватер — каза Капитанът. — Голяма вълна… Първата. След миг ще има и втора… ето я…
Втората беше по-висока, цялата яхта се разлюля, последва още една, по-слаба, и още една, и още… Всяка следваща беше по-слаба.
Капитанът се изправи и се качи горе.
— Какво става? — попита Лайла.
— Нямам представа. Не е шлеп… Сигурно по-голям кораб. Може би е от другата страна на моста.
Капитанът дълго стоя горе и се озърта. После се наведе да я погледне.
— На колко години е сега детето?
Лайла се изненада. Не очакваше въпроса.
— За какво ти е да знаеш?
— Обясних ти още преди да почна да питам.
— Умря.
— Как? — не се отказваше той.
— Аз го убих — отвърна Лайла.
Загледа се в очите му. Не й харесваха. Изглеждаше лош.
— Случайно, нали?
— Не го пових както трябва и то се задуши — обясни Лайла. — Беше много отдавна.
— Но никой не те е обвинил.
— Нямаше защо. Какво можеха да кажат… че не съм знаела как се прави?
Лайла си спомни, че още пази траурната рокля. Спомни си също, че през онази година й се бе наложило да я облече три пъти. На погребението на дядо й се стекоха стотици хора, защото беше свещеник; когато погребваха Джери, дойдоха много негови приятели, а за Дон не дойде никой.
— Не ме карай да се връщам към тези неща — помоли Лайла. Най-накрая се отпусна назад и спря да яде. — Питай нещо друго — каза тя, — примерно за колко време ще стигнем до Флорида?
— И после не си се омъжвала пак — продължи Капитанът.
— Не! Божичко, не! В никакъв случай! Никога вече. Да накараш някого да се ожени, значи да му изиграеш най-мръсния номер. Трябва да се откажеш от свободата си и всичко друго само за да правиш секс всяка вечер. Хората не се чувствуват щастливи от брака. Винаги търсят начин да се измъкнат. Не искаш ли още малко пържени картофи?