— Често се виждахме след това.
— Значи си излизала с него?
— Всички искаха да излизат с мен — обясни Лайла. — Не знаеш как изглеждах тогава. Жалко, че не си ме познавал като по-млада. Имах страхотна фигура… Звучи като фукня, но си е така. Сега съм се променила, но да ме беше видял тогава. Всички се натискаха да излизат с мене. Бях популярна… Наистина.
— Значи си излизала с него.
— От време на време се срещахме, но майка му разбра и му забрани.
— Защо?
— Е, не се ли сещаш? Тя е много богата и аз не съм от тяхната черга. Освен това жените не одобряват такива като мен. Особено майките на синчета, които проявяват интерес.
Пиенето вече я хващаше здраво. Трябваше да млъкне.
— Все пак Ричи е много свестен човек — заяви Лайла.
Капитанът не реагира.
— … а ти не си — допълни тя.
— Райгъл каза, че си създала неприятности на някой си Джим.
— Говорил ли ти е за това? — поклати глава Лайла.
— Какво е станало?
— О, Божичко! За кой дявол ти е разправял за това!
— За какво?
— Нищо!
— Не сме правили нищо… Нищо по-лошо от това, което сега правим с тебе. Помолих Джим да не споменава за нас. А той казал на Ричи, Ричи споделил с майка си и майка му издрънкала на жената на Джим. Оттам почна всичко. Господи, каква бъркотия беше… Само защото майката на Ричи не ни оставяше на мира.
— Майка му?
— Виж, Ричи се влачи по акъла на майка си, денонощно. От нея получава всичките си пари. Имам чувството, че спи с нея! Тя наистина ме мрази! — избухна Лайла.
— Защо те мразеше майката на Райгъл?
— Нали ти казах. Страхуваше се, че ще й отнема любимия Ричи. Тя накара жената на Джим да наеме детективите.
— Детективи ли?
— Бяхме в мотела, те заблъскаха по вратата и аз казах на Джим да не отваря, но той не ме послуша. Рече, че само щял да поговори с тях. Разбира се… те точно това искаха. Само да поговорят… Ох, какъв глупак. Беше отвратително. Щом отвори вратата, те нахълтаха, защракаха с фотоапаратите и заснеха всичко. После го накараха да подпише самопризнания. Казаха, че няма да го съдят, ако подпише. И знаеш ли какво направи? Подписа… Не ме слушаше. Ако ме беше послушал, нямаше да се случи всичко това. Те нямаха заповед за обиск или нещо подобно… И после, като си отидоха, можещ ли да си представиш какво направи Джим?… Разплака се… Така го запомних, седнал на ръба на леглото, големите му очи бяха плувнали в сълзи. А всъщност трябваше да плача аз! И за какво според тебе ревеше той?… Не искал да се развежда… О, бях толкова отвратена. Всички се отвратиха. Беше слаб. Все се оплакваше, че тя го държала под чехъл, но всъщност точно това му харесваше. Затова искаше да се върне при нея. Мъжете винаги приказват, че ще напуснат жените си, но никога не го правят. Винаги се връщат при тях.
— Жена му прибра ли го?
— Не… не беше чак толкова глупава. Но му обра парите. Почти сто хиляди долара… След случката не можеше да го понася, също като мене.
— Виждаше ли се с Джим след това?
— Известно време. Но вече не го уважавах. После го уволниха от банката, той ми писна и се срещнах с този приятел от Ню Йорк, Джейми, и дойдох да живея при него за малко.
— Райгъл май спомена, че е бил адвокат на Джим.
— Беше, но не можеше да направи кой знае какво, след като показаха снимките и самопризнанията.
— Защо се зае с делото?
— Заради мене. Аз го препоръчах на Джим.
Капитанът пак цъкна с език, вдигна глава и се загледа в небето.
Дълго време мълча — само гледаше небето, сякаш търсеше с поглед звездите.
— Няма звезди — каза Лайла, — вече видях.
— Женен ли е Райгъл? — заинтересува се Капитанът.
— Не.
— Защо?
— Не зная. Объркан е като всички останали… Знаеш ли какво?
— Какво?
— Не пиеш колкото мене. — Лайла повдигна бутилката и я погледна. — И още нещо…
— Какво?
— Няма повече да отговарям на въпросите ти.
— Защо?
— Защото си детектив. Точно така. Въобразяваш си, че ще научиш нещо. Не знам какво, но няма да го разбереш… Никога няма да откриеш коя съм, защото съм никоя.
— Какво искаш да кажеш?
— Аз съм никоя. Само си губиш времето с въпроси. Знам, мъчиш се да разбереш що за човек съм, но никога няма да успееш, защото няма какво да разбереш.
Заваляше думите. Усещаше, че заваля, но продължи:
— Искам да кажа, че някога се преструвах на такава и онакава, но ми писна да играя игрички. Много ми струва, а няма никакъв смисъл. Хората имат различни представи каква съм, но между тях няма никаква връзка. Уж представлявам различни лица, а не съм нито едно от тях. Аз съм никоя. Аз не съм тук. Ето и сега. Ясно е, че имаш лошо мнение за мен, и си въобразяваш, че разговаряш с човека, когото си представяш, но се лъжеш. Разбираш ли? Тук няма никой. Аз съм Лайла. Няма никой. И още нещо…