— Какво?
— Искаш да ме изкараш такава, каквато не съм.
— Точно обратното.
— Ти си мислиш. Но всъщност се мъчиш да направиш с мене нещо, което не ми харесва.
— Какво?
— Опитващ се… опитваш се да ме унищожиш.
— Не.
— Да.
— Тогава изобщо не си разбрала защо ти задавам въпроси — каза Капитанът.
— Не е вярно. Съвсем ясно разбрах — натърти Лайла. — Всички мъже са такива. Да не мислиш, че си изключение? И Джери го направи. Всички го правят. Но да знаеш, че няма да мине.
— Не се опитвам да те унищожа — каза той.
— Така си мислиш. Но само се плъзгаш по повърхността, нали? Не можеш да стигнеш до същността ми. Дори не знаеш къде е!
Капитанът не каза нищо.
— Ти не си жена — не се предаваше Лайла. — Не разбираш. Когато правят любов, мъжете всъщност се мъчат да те унищожат. Жената трябва да премълчава, защото, ако покаже нещо, мъжете ще се опитат да го убият. Те обаче се лъжат, защото единственото, което могат да унищожат, съществува само в техните мисли. Убиват го, намразват останалото, наричат го „Лайла“ и намразват Лайла. Но Лайла не е никой. Ето това е истината. Може да не вярваш, но е така. Жените са много дълбоки, ала мъжете изобщо не забелязват това — прекалено големи егоисти са. Искат жените да ги разбират. Нищо друго не ги интересува. Затова се мъчат да унищожат останалото.
— Аз само задавам въпроси — обади се Капитанът.
— Майната им на въпросите! Аз съм това, в което ме превръщат въпросите ти. Но ти не забелязваш. Точно въпросите ти ме правят една или друга. Ако смяташ, че съм ангел, значи съм ангел. Ако решиш, че съм курва, значи не съм нищо друго. Аз съм това, което ти мислиш за мен. И ако промениш мнението си, аз също се променям. Затова всичко, което ти е казал Райгъл за мен, е вярно. Той не може да излъже за мене.
Лайла грабна бутилката и отпи.
— По дяволите чашите — продължи тя. — Всички се мъчат да превърнат Лайла в някой друг. И повечето жени се примиряват, защото искат деца, пари, хубави дрехи. При мен обаче номерът няма да мине. Аз съм просто Лайла и винаги ще си остана такава. Ако мъжете не ме харесват каквато съм, могат да се махнат. Не са ми притрябвали. Нямам нужда от никого. Ще умра преди тях. Такава съм си.
След малко Лайла се огледа и видя, че яхтите са се наредили в една линия точно както бе казал Капитанът. Добре. Беше се досетил. Разправи му каквото трябваше. Той не каза нищо. Мълча много дълго.
Почна да я обзема лошо чувство. Капитанът не пиеше. Да не би да полудяваше? Така става, като не продължаваш да пиеш. Полудяваш.
Лайла говореше прекалено много. „Изтрезней, Лайла, преди да е станало късно. Дръж се. Стегни се.“
— Знаеш ли какво? — каза тя.
— Не.
— Писна ми да говорим за мене. Хайде да говорим за нещо друго.
— Застудя — отговори Капитанът и се изправи. — Снощи не се наспах. Сега ще си легна рано.
Лайла стана и го последва в кабината. Той легна на койката в предната част на яхтата, после всичко притихна.
Лайла се огледа. Храната и съдовете трябваше да се приберат. Каква бъркотия.
Изведнъж се сети за шоколадовия пудинг, който изобщо не направиха.
Може би така и няма да го опитам, помисли тя.
Втора част
16.
Виж я ти, тази Лайла, помисли Дебелака, влиза като царица, „желаела да узнае къде би могла да намери господин Джеймисън“. Дебелака е страхотен имитатор, може да подражава на всекиго.
Обясни, че не й казал нищо, само слушал. Тя заявила, че „отива във Флорида, където ще прекара зимата“. Била на „яхта с един господин и пожелала да се отбие и да поднови някои стари познанства“.
При тези думи на Дебелака Джейми избухна в смях.
— Ако е с някакъв господин, защо иска да се види с мен? — попита Джейми.
— Сигурно й липсваш.
— Иска нещо.
— Има как да разбереш — отбеляза Дебелака.
И така на следващия ден двамата отидоха на мястото, което Лайла бе посочила. Нямаше я и те седнаха да я почакат. После тя се появи на вратата. Тъжно. Наистина изглеждаше остаряла. А някога беше истинска красавица, да й се ненагледаш. Освен това и напълняла. Явно, прекалява с бирата. Открай време имаше слабост към бирата. Трябваше да се погрижи за себе си. Лайла ги видя и приближи до масата им. Джейми се изправи, разтвори ръце за прегръдка и възкликна:
— И си била целия този път само за да ме видиш? Е, това вече е прекалено. Наистина!
После забеляза, че застаналият отзад мъж е с нея. Улови погледа му и напрегна мускули… Прегърна Лайла, но не изпусна от очи мъжа. Косата му беше съвсем побеляла… като сняг, а очите му бяха студени, леденостудени… Сякаш гледаше хладилник… морга… Побиха го тръпки… Мъжът го гледаше през цялото време, докато той прегръщаше Лайла…