Сега отдясно високо в небето се издигаха сградите на фирмата, накарала професора по химия да говори пред момчетата от колежа преди толкова години. Тук се намираше мозъчният център на фирмената мрежа, заобиколена от други мрежи — финансови, информационни, електронни. Ето какво правеха телцата, увиснали на стотици метри нагоре в небето. Участвуваха във Великана.
Значи Федър е бил прав да бяга в онзи далечен ден. Но сега — смешно е да се помисли — това всъщност беше домът му. Оттук идваше целият му доход. Тук се намираше единственият му постоянен адрес — адресът на издателя му на Медисън Авеню. Федър беше частица от Великана както всички останали.
След като опознаеш нещо достатъчно добре, вече не е необходимо да бягаш от него. През последните години при всяко връщане в Ню Йорк страхът на Федър от старото чудовище намаляваше и се появяваше познатото чувство на привързаност.
От гледна точка на Метафизиката на Качеството поглъщането на човешки тела е нравствено, защото е по-нравствено социалният модел да поглъща биологичния, отколкото обратното. Социалният модел е по-висша форма на еволюцията. С безкрайното поглъщане на човешки тела градът създаваше нещо по-добро, отколкото който и да е биологичен организъм би постигнал самостоятелно.
Ами разбира се! Господи! Само погледни! Колко е могъщ градът! Невероятно! Кое отделно произведение на изкуството би могло до му съперничи? Естествено: мръсен, шумен, груб, опасен, скъп. Винаги е бил такъв и сигурно ще остане същия завинаги. Същински ад, ако тръгнеш да търсиш в него стабилност и сигурност… Но който търси стабилност и сигурност, би трябвало да иде на гробището, не тук! Няма по-Динамично място в света!
Федър го усещаше навсякъде около себе си — скоростта, височината, тълпите с тяхното напрежение. Първоначалната отчужденост беше изчезнала. Той вече се бе потопил в него.
Спомни си великия символ на града — телетипната лента, на която всяка секунда се отпечатва възходът и падението на богатствата — велик символ на късмета. Късметът. Когато Е. Б. Уайт е казал: „Ако ти се живее в Ню Йорк, трябва да искаш да имаш късмет“, той е имал предвид не само „да имаш късмет“, а „да искаш да имаш късмет“, тоест да си Динамичен.
Не е правилно да го наричаме свобода. „Свобода“ не означава нищо. Свободата е само бягство от нещо отрицателно. А хората я тачат толкова само защото влагат в нея разбирането си за Динамично Качество.
Ето какво не са разбрали нито социалистите, нито капиталистите. От статична гледна точка социализмът е по-нравствен от капитализма. Той е по-висша форма на еволюцията, общество, ръководено от разума, а не просто от безсмислени традиции. Ето откъде идва поривът на социализма. Но социалистите не обръщат внимание на онова, което направо убива цялото им начинание — липсата на концепция за неограниченото Динамично Качество. Всички социалистически градове са скучни, защото не притежават достатъчно Динамично Качество.
От друга страна, консерваторите, които непрекъснато тръбят за добродетелите на свободната инициатива, обикновено отстояват егоистичните си интереси. Просто се опитват да оправдаят вековната експлоатация на бедните от богатите. Някои от тях явно долавят някаква загадъчна добродетел в системата на свободната инициатива и се мъчат да я изразят с думи, ала не разполагат с необходимия за целта метафизичен речник, също както социалистите.
Речникът се намира в Метафизиката на Качеството. Свободният пазар е Динамична институция. Това, което хората купуват и продават, или с други думи — това, което хората ценят, — никога не може да се вмести в интелектуална формула. Пазарът е задвижван именно от Динамичното Качество. Той непрестанно се променя, но посоката на промените е непредсказуема.
Според Метафизиката на Качеството от свободния пазар всички забогатяват, защото той не допуска да се наложат статични икономически модели, които да спрат стопанския растеж. Затова след Втората световна война икономиката на големите капиталистически държави се развиваше много по-добре в сравнение с икономиката на големите социалистически страни. Тук изобщо не става дума, че викторианските обществено-икономически модели са по-нравствени от интелектуално-икономическите модели на социализма. Напротив. Те са по-малко нравствени, защото са статични модели. Превъзходството на системата на свободната инициатива произтича от обстоятелството, че въпреки разумността и обективността на разсъжденията си, социалистите по невнимание затварят вратата пред Динамичното Качество на покупко-продажбите. Затварят я, защото метафизичният строеж на обективността им не прави и най-малък намек за съществуването на Динамичното Качество.