Замисли се за колко ли време ще падне долу на земята. Трийсет секунди? По-малко, реши Федър. Трийсет секунди е много. По-вероятно пет секунди…
Побиха го тръпки от тази мисъл. Кръвта нахлу в главата му. Зави му се свят. Внимателно отстъпи назад.
Погледна нагоре. Небето не беше истински нощно, беше изпълнено със същия оранжев отблясък, който двамата с Лайла бяха видели в Найак. Ала сега той беше много по-ярък. Сигурно замърсеният въздух или дори нормалната морска влага и прахта отразяваха уличните светлини, но се създаваше чувството, че човек не се намира на открито. Великанът град беше завзел дори небето.
Колко беше тихо. Почти безмълвно. Странно — над шума, блъсканицата и напрежението, се намираше горният пояс на тишината. Хората по улиците дори не се замисляха за това.
Нищо чудно, че мултимилионерите плащат луди пари за пространството по горните етажи. Те успяват да се справят с конкуренцията в живота долу само ако имат подобно кътче, където да се усамотят.
Великанът можеше да е много добър, помисли Федър…
… Стига да поискаше.
18.
Лайла не се интересуваше къде отива. Капитанът я беше вбесил. Леке! Какво си въобразяваше този тип, та да я нарича „кучка, която скарва кучетата“. Защо ли не го удари!
Какво знаеше той? „Да, но кой ме направи такава? — трябваше да му отвърне тя. — Да не би аз самата? Ти изобщо не ме познаваш!“ Трябваше също да добави: „Никой не ме познава. Никога няма да ме опознаеш. Цял живот няма да ти стигне. Аз обаче те знам много добре!“ Ето какво трябваше да му каже.
Беше й дошло до гуша от мъжете. Не желаеше да слуша приказките им. Те искат само да те омърсят. Нищо друго. Да те омърсят, за да заприличаш точно на тях. А после да ти тръснат в лицето каква курва си.
Това беше наградата й за откровеността. Наистина нелепо. Ако го беше излъгала, всичко щеше да е наред. Ако наистина беше курва, щеше ли да му разправя надълго и нашироко за Джейми? Не. Направо нелепо.
И сега какво щеше да прави с тези ризи? Нямаше никакво желание да му ги дава сега. Беше й омръзнало да ги мъкне със себе си. Часове наред ги беше търсила, а сега трябваше да ги върне. Защо изобщо се мъчеше да му угоди? Така и не разбра. Каквото и да направиш, все ще гледат да те изкарат по-лоша от тях.
Но ти не правиш нищо лошо, не нараняваш никого, не крадеш, нали така, и въпреки всичко те мразят точно за това, защото правиш любов. Преди да те имат, си истински ангел, а после ставаш истинска курва. За малко. Докато не се настроят пак. Тогава отново се превръщаш в ангел.
Лайла никога не излизаше на улицата всяка вечер. Не беше от лошите. Правеше го само понякога, когато й се приискаше. Харесваше й. Винаги. Всеки път. Всяка вечер. Б, и какво? Не й харесваше само с един и същи мъж. Не я интересуваше какво мислят за нея хората. Освен това обичаше парите, за да ги харчи. Обичаше пиенето и много други неща. Всичко това представляваше Лайла и тя трябваше да му каже: „Само не се опитвай да ме превъзпитаваш. Няма да стане. Аз съм си Лайла и ще си остана такава. А ако не ме харесваш, разкарай се. Не си ми притрябвал. Нямам нужда от никой. Ще умра първа. Такава съм си.“ Това трябваше да му каже.
Видя отражението си в една витрина. Изглеждаше забързана. Трябваше да забави крачка. Не бързаше за никъде. Нямаше къде да ходи, освен да прибере нещата си от яхтата.
Изобщо не биваше да му казва нищо. На хора като него не се казва нищо. В противен случай се самозабравят. От нея искаше само да му докаже колко е велик. Думите й не го интересуваха, гледаше на нея като на морско свинче за лабораторни опити или нещо подобно, а всъщност през цялото време е мислел тези ужасни неща за нея.
Той не говореше направо, но личеше, че непрекъснато я преценява наум по приказките. Мъчеше се да се държи „добре“. Все настояваше да разбере какво мисли тя, но никога не й казваше какво мисли той. Винаги се изплъзваше. Ето това не понасяше Лайла. Не биваше да му разказва за тъпаци като него. Оттам тръгна всичко. Подобни тъпаци не го понасят.
Знаеше как да се оправя с такива като него. Не е трудно да живееш с тях. Само трябва да ги оставиш да се наприказват. Непрекъснато трябва да ги превъзнасяш, иначе те разкарват. Ако си беше затваряла устата, сигурно на следващия ден Лайла щеше да тръгне с яхтата му към Флорида. Джейми нямаше нищо против. На него не му пукаше с кого спи тя. Всички щяха да са доволни.
Джейми също не хареса Капитана. Той винаги разбираше мислите на хората. Ако някой си въобразяваше, че може да му напакости, дълбоко се лъжеше — Джейми отдавна щеше да го е разгадал.
От една витрина надничаше черна вещица на метла. Наближаваше празникът Вси светии.