През витрината улицата пак й се стори овехтяла, сива и тъмна. Къде ли е отишла котката, която се ровеше в мръсотията отсреща?
Лайла не обичаше мрака.
В Рочестър беше още по-тъмно, помисли тя.
Можеше просто да се върне в Рочестър и да потърси постоянна работа.
Не, не можеше да се върне. Там всички я мразеха. Затова я уволниха. Защото им каза истината.
Всеки иска да те превърне в слугиня. А когато откажеш да им слугуваш, казват, че не струваш. Тогава ставаш лоша. Но дори и да се стараеш да им угодиш, според тях пак не струваш. Все не можеш да ги обслужиш както трябва според тях. Винаги искат още и още. Затова няма значение какво правиш — рано или късно ще те намразят, каквото и да правиш.
Не биваше да си тръгва от „Карма“. Само ако Джордж не я беше вбесил, още щеше да е там. И то вече на път за Флорида. Във Флорида беше по-светло. Защото беше на юг. Там Лайла наистина се бе чувствувала щастлива. Пак щеше да стигне дотам, но първо трябваше да намери пари.
А можеше да отиде при Капитана и да му се извини, той щеше да промени решението си. Не искаше обаче да го прави. Тогава трябваше да понася тъпите му приказки чак до Флорида. Нямаше да издържи. Освен това той вече й бе казал а се маха от яхтата.
Какво ли правеше той в Ню Йорк? Къде ли щеше да отиде довечера? Със сигурност не желаеше да я вземе със себе си. Много важно. Тя не искаше да тръгне с него. Но причините й бяха ясни. Появи ли се някой от приятелите на жените им, те веднага гледат да се отърват от Лайла.
Все едно, нямаше значение.
Какво всъщност й се правеше? Искаше й се нещо, но не знаеше какво.
Не се сещаше за нищо определено. Оттук идваше затруднението. Не й се занимаваше с хора. Писнало й беше от хората. Искаше й се да отиде някъде съвсем сама и да не вижда никого.
Сервитьорката дойде пак. Лайла поръча още едно питие. Не постъпи разумно. Пие ли се на празен стомах! Още я болеше стомахът. Трябваше първо да вземе едно хапче.
Лайла бръкна в чантата да извади лекарството. Не го намери. Странно. Знаеше, че е вътре. Другите хапчета също ги нямаше! Заопипва в чантата за кръглото пластмасово флаконче. Винаги го напипваше по формата. Нямаше го.
Почна да рови още по-енергично, но намери само червилото, огледалото, цигарите, книжните носни кърпички.
Не беше оставила хапчетата на яхтата, нали сутринта изпи три. Сложи чантата на масата и погледна вътре. После бръкна в джоба. Нямаше ги.
Изведнъж Лайла видя, че го няма и портмонето. Вдигна очи и се уплаши. Зад витрината беше притъмняло.
Прерови пак всичко, бръкна в джобовете, обърна чантата… От портмонето нямаше и следа.
А в него бяха всичките й пари!
Влизаха нови посетители. Изглеждаха премръзнали. Лайла не виждаше възрастната дребничка сервитьорка. Сигурно й беше свършила смяната. Новият келнер беше с папийонка. Видът му не й хареса.
И таз добра! Да си изгуби портмонето! Там бяха всичките й пари. Невъзможно беше да е изпаднало. Сутринта беше у нея. Нали купи ризите? Спомни си добре, защото сгъна квитанцията и я прибра в портмонето, ако се наложи да сменя ризите. Тя също беше изчезнала.
Новият сервитьор я наблюдаваше.
Сети се за онзи приятел на Джейми. Той седеше до нея, а чантата беше между двамата.
Сигурно го бе взел той. Още когато я погледна, Лайла не го хареса. Само да каже на Джейми…
Погледна чашата си. Беше празна.
Нямаше новия телефонен номер на Джейми. Той не й го даде. Какво щеше да прави сега? Дори не можеше да си поръча вечеря. Трябваше да помисли. Но и мислите й бяха объркани. Затова ли Джейми не й даде новия си телефон? За да няма как да му съобщи?
За да я натопи?
Келнерът се приближи.
— Още не съм готова — каза му Лайла.
Той я погледна с безразличие и се отдалечи.
Джейми не би могъл да направи подобно нещо. Джейми си казваше, когато му трябваха пари. Не крадеше от нея.
Трудно й беше да мисли. Защо ли пи толкова! В чантата имаше портмоне за монети. Не го беше откраднал. Извади го и преброи монетите. Две по двайсет и пет, четири по пет и седем по един цент.
Нямаше пари дори да плати питиетата. Щеше да има неприятности.
Призля й. Трябваше да отиде до тоалетната.
Когато мина покрай келнера, видът му подсказваше, че не очаква от нея да плати сметката.
Тоалетната вонеше. Лайла искаше да се измие, но нямаше сапун. Отвратително заведение. Лицето й също беше мръсно, а нямаше къде да се измие. Мръсен град. Погледна в огледалото мръсната си коса. Трябваше да се изкъпе.
Можеше с монетите да се обади на някой приятел, който да дойде и да й помогне. Но бяха минали цели четири години. Никой не се задържа толкова дълго в Ню Йорк.
Отиде до телефона и с първата монета позвъни на Лори. Даваше свободно, никой не вдигаше слушалката. Изведнъж помисли, че ако поиска, може да излезе през вратата и никой няма да я спре.